разпилени листи от творчеството на Габриела Цанева

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.08.2016 15:02 - Афазия

Автор: gabrielle Категория: Поезия

Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:

На Надежда, с надежда
Главата ми звъни от думи, а ти - погълнато мълчание. Къде е мостът, по който ще те стигна, по който ти ще минеш, за да се върнеш? Изгнил ли е? Потънал е в мъгла? Кога ли ще се скъса... Мълчание... не, безсловесност. Разпуснати коси - въжета скъсани, скъсени разстояния към бездната, която ни дели от безсетивните... Афазия... Къде е дъното, в което ще потъваме, все по-дълбоко ще се губим... Ще плуваме върху тави - обесени от пяна... Вълните се разбиват в бреговете ми... Къде остана, мамо??? Къде съм аз? Аз - мостът, по който ще тръгнеш,
ще се върнеш... Тъмно е - в очите ти, понякога е стъклено, понякога - сълзи. Понякога със глас се смееш, понякога със дни немееш. Знам, няма си, не чакам думи. Чакам - да срещнем погледите си. Да трепнеш с мигли, да ме погледнеш... Дори да стенеш - понякога и този звук е знак, че съществуваш, че си тук... че чуваш думите, които звънят в главата ми...
Днес - чувам глас, и стон, и смях... Усещам докосването на ръката ти, когато погледът го няма. Завърна ли се? Днес дясното око е мокро, с лявата ръка ме галиш. Усмихна се и кимна, когато ти прочетох твоя стих,
дори посегна да хванеш вестника с ръка. Ръката се размина със хартията - еднакво неодушевени са и пълни с дух, без сетива... Но думите те стигнаха, бушуваха в главата ти, окото ти блести - не стъклено, а влажно. Ръката ти е топла и топли моята ръка... Завръщаш ли се, мамо? По моста, който изгради отдавна... Вървиш по мене, зная, ще те издържа...

декември 2014 г.

Нагоре