Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2014 18:00 - Мъглата е зад потните стъкла
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 1735 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.01.2014 18:04


Мъгла. Някъде много далеч
стъклата на прозорците се изпотяват –
бликат ручейчета върху челата им, а дърветата – други Вселени, са облекли мокри премени, прилепнали по телата им, лъщят празнично,
като последна мода за мутреси.
Текат им сълзи, 
искрят... Отронени капки искреност попиват в мъглата. Нечии стъпки отекват в пустата улица. Ехото глъхне в сивата плът на асфалта, попива в мъглата – като парчета истина... Изстива... Някъде много далеч слънцето грее,
пламтят клепачите му -
палачи на мъглата,   пламтят капките върху клоните,    празнично – като пайети на корида.
Само кръвта я няма в локвите.
Само тя още се скита 
по клоните на вените.
*** Чувствам се клонинг на себе си. Мъглата пълзи от прозореца, впива се в стаята, впива се в мен. После си отива – като прилив, отмива ме, оставя ме – оглозган бряг; да търся даровете на прилива... Мъгла. *** Вслушвам се в отминаващите мигове. Годината се отрони – като ден. Ранени оставаме да чакаме – нов залп от закъснели фойерверки? Ново бъдеще? Изхаби се бъдещето. И фойерверките се изхабиха – биха, убиха бъдещето. Фойерверки - думи, фойерверки – обещания; фойерверки
с царски,
с генералски блясък – пясък... Бледни, уморени, бедни, безнадеждни – ракети и светлинки мигат в нощта... Вървим през мъглата унили, увили тела и глави в дрипи от мечти... Само дърветата са облечени празнично – като фарове светят – мокри в мъглата.
 
  ***
В мъгла намирам думи-скелети. Плътта 
къде остана???




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 948705
Постинги: 543
Коментари: 271
Гласове: 1954
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031