Тогава спонтанно възкликнах: „Много силни хайку, силна поезия и послания. Много тежко, болезнено чувство оставят,  много тъга. И амбициозен проект – да се състави речник с български ключови думи; да се събере в тези думи българската душевност, природа, традиция… И какво прекрасно начало!.. Текстът има нужда от малко редакция. С радост ще помогна, за да се превърне в книга – електронна и печатна, или да се публикува в сп.  „Картини с думи и багри“…“

Каква наивност от моя страна!

Макар вече да имах опит като редактор със стила на Димитър Анакиев от първите две авторски книги, които излязоха със знака на издателство gabriell-e-lit – „Тясна пътека през съзнанието и света“ /хайбуни/ и „Спонтанно съзнание“ /танка поезия/, както и от теоретичните му статии, работата върху тази трета книга бе много различна.

Започнах да редактирам, но – оказа се, че онова, което съм мислила за грапавина на изказа и неточност на езика е може би езиков похват. И – може би аз съм тази, която не разбира онова, което се крие зад словесния изказ. А трудността да разбера текста не идва от неточен автопревод, а от често невъзможните преходи между съпоставяните две части на хайку.

И тогава с Димитър Анакиев се впуснахме в едно дълго пътешествие, което още не сме извървели докрай – започнахме да пишем ренсаку със 100 хайку…

Още в първата четвърт на пътя се появи стихът ми: черешови води – /гощавам Кумицата /със сладки от кал, който даде идеята за организиране на първия национален конкурс за танка поезия на тема „Черешовите води на българската танка“, заради тройното значение на ключовата дума „черешови води“…

Тези два проекта ме промениха и продължават да ме променят. Как? Разширяват хоризонтите ми. Сега, много надрасла онази личност, която за първи път прочете „Кръстена вода“, аз отново осъзнавам, че не съм готова за този текст с неговите многомерни, космически послания. Защото, за да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури – съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, т. е. за преминаване през стени; за прескачане „отвъд“ класическите представи; за надсветлинна скорост, която руши причинно-следствената връзка…

Въпреки казаното по-горе – не очаквайте нещо отвлечено, нещо вън от днешния ден. Напротив – хайку на Димитър Анакиев насочват погледа на читателя към българската история и българската политическа реалност. Вплитането на тези две нишки, по които тече токът на поетичните послания едновременно дава отговори и задава въпроси; търси и открива.

Защото такава трябва да бъде истинската литература –

онази, която внушава, а не разказва;

онази, която провокира, а не описва.

Не ти обещавам „приятно четене“, Читателю!

Обещавам ти просветление.

д-р Габриела Цанева, сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2023