24.09.2004 г.

10:22 часа

“Трудно е да балансирам между двата бряга на живота си...

Сутрин, когато времето е мое, но няма време за забрава – тогава въпросите впиват ноктите си в мен – “къде отивам?”; “трябва ли?”…

Не зная…

Дали отново ще поискам да извая

други стихове?

Или страхът от утрешния ден

ще ме скове?

Минутите отиват към безкрая,

където се превръщат

в часове.”