22.09.2004 г.

22:33 часа

„22 септември.

Денят на независимостта.

Днес е тъжната годишнина от смъртта на Ахим.

Днес... е време да се пробудя. Защото днес мога да си спомня болката от загубата на любимо същество, защото мога да усетя хода на времето… защото днес е денят на независимостта...

...Здравей, мило мое...

Когато мисля за теб, очите ми парят.

После се давят в сълзи.

Обичам те, нежно пухкаво кученце.

Дланите ме болят.

Искам да държа лапата ти, да чувствам с буза челото ти, дъхът ти да прокужда моя, а после – да потъвам в кехлибарените ти очи.

Обичам те, кученце. Обичам опашката ти с бялото връхче, обичам топлото ти коремче. Обичам забързания ти пулс, учестеното дишане, устрема ти. Обичам щръкналите ти уши, улавящи всяко пукване – на мига, на света, на природата и онова, което е скрито зад нея. Обичам погледа ти, с който ме караш да бъда луда от щастие, или ме слагаш на мястото ми в йерархията, или ме караш да се срамувам; да мисля; да искам.

Обичам те – цялата.

Толкова жива си, още. ”