Сянката ми,
зелената -
влачи се по поляната,
окосената…

Птици кълват
радостно,
яростно
оголените
тела на милионите
насекоми, плъпнали в пръстта -
напечената пръст
от оголеното слънце
и цвърчат -
пируват
сред
скършените стъбла,
под рехавата сянка
на неукрепнала
ела…

Птици кълват
сянката ми,
зелената -
окъпана от слънце и лъчи -
милиардите неутрино
утринно пронизват кожата
и се забиват във вените -
кръвните клетки болят
туптят,
издуват се
пукат се - до пръсване
пълни са с кислород
и бленуване…
Но не казват на никого,
мълчат,
отдрудени.
Милиардите неутрино
продължават по пътя си -
все по-бързо летят,
все по-далеч -
увлечени
от раздуващата се плът
на умиращата ни Вселена…
Разплуващата се мъртва плът.