духът загива тихо,
удушен от тишина –
мисията е успешна

разпад
вятър брули
оголели клони,драскат лицето ми,
кървави дири по гладката плът
 
разпад
слънцето суши
гнили листа
картони
захвърлени мебели
и одеяла,
непотребни вещи –
като вещици
надничат
между контейнерите,
миришат
на
разпад

разпад
на паметта –
загуба на мечтата
за пътешествие до края на света,
за полет до звездите;
къде отиде смелостта –
да искаш,
да бъдеш…
не, просто да излезеш навън,
да общуваш,
да заразиш ума си с ново –
приятелство,
начинание,
любов,
предизвикателство
начало
разпад
на волята за живот
от страх за живота –
каква ирония,
каква агония
 
разпад
на личността –
защото, всъщност,
дълбоко в нас
страх няма,
само…
някак удобно
се вместваме
в идеята за страх,
за защита,
за предпазване;

просто играем
на страх и заплаха,
играем играта…

Често се питам –
чия?
Чия е играта?
Защо целият
свят
се мята
в този толкова
смешен,
абсурден
захват?

Каква е цената?
 
разпад
на обществото
 
мисията
е завършена
меко тесто
и умора