Снегът се разтопи – градът се наводни. Сред бяла киша куче тича със светнали очи. Изправило уши – небето с тях промуши. Сред бяла киша куче тича – опашка рунтава върти. Муцуна рошава навежда – небето в локва се оглежда. Снегът се разтопи. Градът се наводни. Земята се изцежда. Човек сред бялото върви и мисли, че проглежда – “Светът се промени!” Но само тъй изглежда.

Истинно...

"Но само тъй изглежда..."

Хубав стих, харесва ми!
Успешен ден :)

Понякога светът е странно място - разтапя се, изчезва, изглежда друг... а всъщност, нищо ново. И все пак - ако сме го видели различен, новото е в нас