18.01.2005 г.
22:20 часа
„Днес... имам нужда от близък човек; от някой, който да ми даде силата си. Искам да говоря с Никола – знам, че той също има нужда от близък човек; от някой, който да му даде силата си.
Посягам към телефонната слушалка и дърпам ръката си, преди да съм я докоснала. От два-три дни вече не звъня – чакам неговото обаждане, с все повече страх. Вероника все повече отслабва, все повече изчезва, все по-далеч отива... Лявата й ръка е все така парализирана... от вчера кракът й е отекъл... болки, преглъща болката, не се предава...
Днес срещнах с Елиза. Исках да усетя топлината на близък човек; исках да пия от чуждата сила... от нейната сила... А тя ми говори така, като че ли Вероника вече е мъртва.
Всъщност, вече всички са я погребали.”
19.01.2005 г.
09:37 часа
Тихо и бяло. Зад белите завеси е снегът. Градът е толкова далеч. Градът... е зад прозореца. Автомобилите фучат по широката улица – тихи, като шейни. И влаковете се движат тихо по замръзналите си коловози. Някаква човешка глъч е останала на една педя от входната врата на блока. Студът е далеч – прогонен от тихото прищракване на радиатора и от аромата на кафето. Вероника дълбоко вдишва дима на цигарата. Най-вкусните цигари пуши днес... днес, когато вкусът си е отишъл... когато храната мирише еднакво и само стърже клетките на устата. Бавно издишва – с най-дълбоката наслада, която някога е изпитвала... Защото днес вече няма значение това, че цигарите са вредни. Днес... вече дори Никола не мисли, че цигарите я убиват. Седнал е на фотьойла до нея, пие кафе и пуши... Синът й, който от години не пие кафе и не пуши... Малкото й момче, с което някога, когато почина баща му, изпушиха заедно цялата му колекция от маркови цигари.
Никола вдишва дима. Почти се задушава. Не кашля, само очите му сълзят... Не е от тютюна, той знае... Знае, че този миг няма да си отиде никога. Знае, че винаги, когато мисли за майка си, ще вижда тази стая такава, каквато е днес... все още не болнична стая; все още просто дом, в който живеят. И ще усеща вкуса на кафе и цигара, ще вкусва горчивия им аромат, попил последните мигове наслада от нечий живот.
12:19 часа
„В кантората съм. Подготвих проект за споразумение по делото на русенските ми клиенти срещу Строителни войски. Ще го подпишем утре и ще сложим точка на спор, продължил почти десет години... И тези клиенти дължа на Вероника – и като клиенти, и като приятели...”
14:48 часа
„Бях при земеделците. Дълго разговаряхме с Георги Пинчев... днес не като адвокат и клиент, не за дела, за искови молби и жалби... говорихме за литература и за живота, който се случва... за днешния ден – толкова грозен, че не бива да бъде описван – в литературата... денят, в който просто трябва да оцелеем, за да стигнем до Утре... Говорихме и за политика... за политиката изобщо; за политиката като изкуство... и за политиката днес, която е нужна като насъщния - всеки ден, за да ни има... Странно звучаха думите му, мъдро... думите, с които обоснова необходимостта от компромиси; необходимостта от търсене на коалиционни партньори... необходимостта, която те принуждава в конкретния момент да затвориш очи пред пропастта на различията и да се опиташ да видиш общото; да го създадеш, ако трябва... дълго говорихме за науката политика и за това, че българските политици не я познават; за това, че трябва да се учат на нея чрез опити и грешки... и за непростимостта на грешките. После, съвсем изведнъж каза, че утре има среща в Парламента с представители на „Новото време” и иска аз също да присъствам.”
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com