Затворих очи.

През вратата на устните ти

влязох в Рая.

Звездите звъняха.
Въздухът бе жълт и сладък
от слънчеви лъчи
и цветни тичинки.
Пчелите плуваха
в златните ладии
на падащи листа.
Птиците се оглеждаха
в лъскавите лица
на зрели ябълки.
Змиите с изумрудени тела
се сливаха с кората
на дърветата.
Раят бе натежал
от желание
за познание.
Доброто
и злото
се дебнеха
в двата му края –
като магнитни полюси –
относително бягащи
от истинските полюси.
Затлъстели ангели
размахваха крила –
мъчеха се да преодолеят
райското притегляне.

Поисках да докосна очите ти,
тлеещи в дъното му
като черни дупки
(зениците ти бяха изяли
синьото на ирисите си).
Раят се разпадна.

Отворих очи.
Излязох от вратите им.
Тунелът
през пространството
се срути зад гърба ми.