Разлиствам бели страници -

не се намирам в тях.

Такава тишина ме дави –

оглушах.

От взиране очите ми горят –

в монитора да ме открият.

Следа от личността ми,

знак…

Че някога била съм жива.

Че някога съм искала.

Че някога била съм

тук.

Векът на Информацията –

върза ни за световната мрежа.

Колко бледа драскотина

е викът -

по гладката цялост

на виртуалната

Вселена.