Вятър вие.

Всичко скрил е

зад прозореца

с дантеленото ми

перде.

Свила се е планината

в облаци –

зъзне, гола е –

без сняг и без небе.

И реката тихичко

попила е

в гъстата мъгла.

Само копията

на дърветата,

оголели от листа

се забиват

във очите ми.

Плъзват сълзи

по страните ми.

И замръзват.

Клони зъзнат.

Не, отрупват се

със сняг.