Днес.
Слънцето наднича
през стъклата на
кроткия ми дом

Днес...
Опитах се
да проумея
тъканта на битието.
Опитах се…
Ще смея ли
Утре пак
да продължа?

Днес…
Опитвам се
да проумея
тъканта 
на битието.
Опитвам се -
да слея 
мисълта 
с това, 
което стои
отвъд нея;
отвъд мен;
отвъд сетивата;
отвъд понятията
за нещата,
които кратко 
сме изграждали -
пипайки, питайки
чувайки, чувствайки,
чакайки, страдайки,
вдишвайки, вкусвайки,
виждайки… мислейки?  .
 
Днес -
лъчите му разсичат 
стаята -
като с трион.
Падат стружки
светлина
на пода.
Ровя с пръсти -
галя, вдишвам,
вкусвам, виждам…
мога - 
да докосна и това,
за което сме пропуснали
да измислим имена. 

нежно....!!!

Благодаря ти, piccola!
Радвам се, че се запознахме - беше ми приятно и интересно да се разходя в твоя блог.

и на мен! Ефирно е наистина... И искрено, близко- звучащо...

Поздрави! И да останеш по-дълго в блога, ей! ;)))

за хубавите думи!
а що се отнася до блога - ще остана.

Не мога да ти опиша какво е чувството, което усетих докато четях написаното .. Поздравления, прекрасно е ...

от думите ти;
щастлива съм, че това, което ме вълнува е развълнувало и теб!
Благодаря!