срутване –
небето ближе корените
на дърветата
и някъде на хоризонта
залезът изяжда планините

Срутване – худ. Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

*
срутване
сливам се с мъглата
разпадам се,
попивам по стъклата –
аромат на есенни листа съм

*
срутване
пия вибрацията на клавиатурата
поливам шума на лаптопа
прашинка съм
излитам в космоса на стаята

*
срутване
шумът на магистралата
потъва във плътта ми
напуквам се, пропадам –
камъче в скала

*
стъпките на тълпата
по гърба ми отекват –
всяка стъпка –
болезнена язва
и кратер от мисъл

*
язвите на ежедневното
отричане на действителността
дълбаят битието
срутване – битийността
затрупва визията на бъдеще

*
тъга – празното място
в средата на тялото –
срутване, гладкост
обтекаемостта на дните
без надежда промени.

*
всичко се свлича
безкрай от непотребности
срутване
колко пъти трябва да станеш
след всеки свой край

*
срутване –
оттичам се някъде там –
колко са липсите,
които не знаем,
че сме пропуснали

Габриела Цанева / Gabriela Zaneva