Само година мина от виртуалното ни запознанство с Павлина Петкова, а тя с всяка своя проява преобразява списанието и общността ни! Един неуморим труженик на полето на словесността и изкуството. Но тя не спира дотук. Нейната ангажираност отива отвъд соб-ственото й тематично и жанрово разнообразно творчество. Тя отвори за нас и нашите читатели един портал към културния живот не само на родния си град и региона му, но и към други пространства и то не само в географски смисъл. Участието й като гост редактор в екипа на вече трети брой от „Картини с думи и багри“ гради мостове и духовни пътеки, които обогатяват и даряват красота.

Но – какво да кажем за нейния щедър дар от седем книги!

Три от тях („Река многоцветна“, „През сезони и дни“ и „Сълзи по клепачите“) накратко представихме в брой 3/2021 на списанието в публикацията „Портрети с думи – 3“, а в брой 4/2021 поместихме ревюто на Живодар Душков за най-новата й книга „Слънчеви камбани. Апева“, издържана изцяло в авангардния жанр апева.

Затова сега ще щрихираме с няколко думи само „Спасени думи“ (2018), „Песъчинки в зъбите“ (2019) и „Евина дъщеря“ (2020). Не мога да не обърна вниманието на читателя отново върху жанровото богатство, което П. Петкова разкрива – хайку, афоризми и стихотворения, изградени, повече или по-малко, върху основата на свободния стих. Поетесата не търси римата, ритъмът е разкъсан, разчупен – стихиен, бих казала. Такъв е изказът на лирическия Аз – една освободеност, откровеност до разголване и като резултат – духовен катарзис, който ни оставя опустошени и догонващи зрители на нетленното рождение на феникс: „Лава съм аз, а вулканът си ти./Двама щастливо обречени.“

Нейните хайку са образно-сетивни. В тази сбирка от 2018 г. Павлина остава донякъде далеч от медитативността, на която знаем, че е способна. В „Спасени думи“ всяко тристишие е завършена картина: „Слънчеви лъчи заплитат / в клоните на липата / пролетния ден.“ или „Под вишнята / следа от охлюв / и капки роса.“, а понякога – почти сентенция: „Утрото пристъпва / по ръба на хоризонта / с надежда“ или „Пожъната нива. / Златото на лятото – / в питка“.

Но, изведнъж, като ярък проблясък ни прорязва миг-откровение, за да ни отправи към нирваната на безвремието: „Пресъхнала река./ Камъните помнят / посоката на водата.“

Лично за мен, сборникът с афоризми „Песъчинки в зъбите“ бе най-голямата изненада. Макар, както споменах по-горе, някои от нейните хайку да звучат с онази житейска мъдрост, характерна за жанра. В афоризмите си, както и в стиховете, Павлина Петкова не търси рима и ритъм, но те са структурирани като поетични фрагменти. И, може би затова ежедневното злободневие отстъпва някак встрани, за да усетим дъха на едно по-ефирно светоусещане, което обаче не може да ни спаси от скърцащите песъчинки в зъбите: „Трудно е началото, / но краят е още по-труден.“ или „В живота – гол, / в смъртта – облечен. / Къде е справедливостта?“ или „Повтаря ли често, / че казва истината, / не му вярвай!“

Посетете страницата на е-Библиотека gabriell-e-lit, за да намерите всички нови книги, които ви представихме. Приятно четене!

д-р Габриела Цанева, гл. редактор на сп. „Картини с думи и багри“
сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2022