Чукаш по стъклото -
като пътник,
останал в безлунието си...
Чукаш - 
припряно-тревожно,
настойчиво,
властно...
Тук съм,
оглеждам се
в огледалото на безлунието ти,
търся те -
виждам само
отражението на очите си,
които пробиват
граничната равнина
между уюта ми и стихията ти,
проникват
през повърхностното напрежение на капките...
Тук съм. А ти?

 

Чукаш по стъклото -
настойчиво и разрушително,
като дъжд,
който  ще отнесе повърхностния слой на почвата,
ще изтръгне растенията от средата и препитанието им,
ще руши безмилостно всичко слабо по пътя си,
ще разруши пътя и ще се влее...  
Ще ме чакаш ли там?  
Потракваш като уморен старец с тояжката си.
Стъклото е потно, като челото ми.
Отиваш си, знам, дъждът си...