Сладкишът,
с аромат на ванилия
и зелени ябълки прегоря –
като сърцето ми,
уморено от целувки
искам да скитам по тъмните улици,
да вия срещу пълната луна –
като куче
и гласът ми да глъхне в тишината на нощта –
като свирката на оня влак,
от примера за доплеров ефект,
с който обясняват почервеняването
на светлината от отдалечаващите се галактики
в разбягващата се от нас вселена…

Пяната на бирата преля от чашата,
потече по покривката, изсъхна
мехурчетата й не се разпукаха –
не се превърнаха в паралелен свят…
пия жълтата течност на битието
и зяпам отражението си в огледалото
и мечтая да видя началото на сътворението,
отразено в огледалото на гравитационна леща…

Лещата извря –
опече се върху керамичния плот
и котлона смърди на изгряло;
аз галя къдриците си, свивам се в одеалото –
реша думи и пиша поезия,
докато чакам да се прибереш
и искам по спиралата на загиващата материя
да падна във фунията на сингурярността
и да потъна в някое друго измерение –
ще се освободя ли?