***
залезът гасне
писък на сова отвън
огън в камина 

***
домът ме обгръща отвсякъде,
няма къде
да избягам,
протягам
ръце-пипала –
ден-тишина,
очаквана;
очакване –
на щастие,
там,
утре, тогава...
ден-забрава,
смирен клоун съм,
смъквам
грима преди да изляза
навън.
маската на лицето ми
се разпада,
греба с шепи
парчета и ги лепя...
отломен пламък, усмивка,
смирен повей, въздишка
уморен поглед...
нещо
човешко
ме гледа от огледалото –
очи-крила,
мигли, като одеала
завиват зениците –
птиците
на душата.
умирам в петък,
спирам да съществувам за света,
у дома съм,
сама съм,
съм!
напразно очакване
празно звучат думите,
празен е животът ми,
празен е стихът
дзен