вторник,
безвремие,
спирка по пътя към неделята,
когато пак ще бъда
волна,
непокорна,
сияеща
гадателка на знаци и мечти,
мечтателка –
различен щрих по кората на природата,
строшена ключалка,
изоставен затвор,
и тротоар,
по който водят
осъдените на позор... 

вторник,
възмездие
за пропилените часове на неделята,
наказание
за пропуснатите мигове щастие,
нетърпение –
за пиршеството на сетивата,
които пак ще остря, пак тогава,
когато дойде свободата на ваканцията...
или поне –
потайността на мрака...

вторник,
секундите тракат,
падат като
водопади
над делничното бунище,
не чакат –
давят ме,
стягат ме като корсет,
задушават ме...
бягам, падам –
безмълвен вик
и пак греба в потока
на безличното битие,
пак протягам ръце
към спасението
на думите...

думите – спасени
плуват върху пяната на дните,
увисвам върху тях –
мях,
пълен с прах
и пепел... от рози... 

няма спасение.
само изкушенията
стават повече –
изкушения за живот,
за действие,
за начало...
 
бременни с „утре” са дните,
но утре не идва,
утре отмина...