дъждът изми пролетта
от синия екран на
небето. печал

***
луната изгря –
зрял домат в нощта 

потъвам в сънищата си –
като в катран,
пътувам в необятната
печал на битието,
търпя тътнежа на
необуздана сган,
енергията ми изтича и
не знам кога ли ще ме
прикове в стената
магията на вуду-кукла,
прободена в сърцевината
от копие-игла