25.01.2005 г.

20:20 часа

„Отново съм у дома. Вече не се питам къде е домът ми.

Вали мокър сняг и се топи. Тъмният силует на Витоша изяжда заревото на облаците, попили светлините на града.

Зимна приказка... Чувам как снежинките докосват земята...”

20:37 часа

„Слушам Led Zeppelin, пия горещ чай и съм почти щастлива. Иска ми се да съм при близките си. Иска ми се – с оловен цепелин да стигна при тях... Липсват ми – мама и татко, Ники и Вера... и Ахим... Ахим... целунах усмихнатата й муцунка на снимката, на която са с Никола. Не искам да мисля за нея като за мъртва, както не искам да мисля, че Вероника ще умре. Днес говорихме по телефона – звучеше бодро и жизнено. Преливали са й кръв.”

27.01.2005 г.

10:06 часа

„Тиха тъга се просмуква в душата.

Тиха тъга ме зове.

С тиха тъга – колко съм бягала

в рими, в звезди, в цветове.

Тиха тъга – празник за спящите.

Утре дали ще ме спре?

Тиха тъга – отивам си, бдящата,

с тиха тъга духът ще умре.”