12.01.2005 г.

10:52 часа

„Депресията така се е вкопчила в мен, че не знам как ще изтръгна тялото си от тъмната му дупка и как ще го извадя в слънчевия ден.

Понякога е лошо денят да бъде твърде слънчев – по-голям е контрастът, който трябва да се преодолее.

И синьото небе не помага. И звуците на деня.

Тежи ми тялото, което става все по-леко. Тежи ми и душата, полепнала от мисли без посока.”

13.01.2005 г.

22:38 часа

„Дори нямам спомен от изминалия ден. Дори не искам да си спомням, че има утре. Не искам да мисля за студа, за „навън”, за „другите”...

Не.

Мечтая за утре.

За петък вечерта...

Когато утре ще е събота... А после ще дойде неделя...

И няма да има „навън”.

И няма да ги има „другите”.

И няма да има друго...”