24.12.2004 г.
11:40 часа
Дантелените пердета, плетени преди почти едно столетие пропускат слънчевите лъчи, нарязани на кутийки. Ели е кацнала на табуретката, прегърнала е акумулиращата печка и лови светлината на зимния празник. Всъщност, традиционният празникът още не е дошъл, но това е часът на техния празник.
Димитър и Ана седят във фотьойлите си и слушат думите на непорастващото си дете, които се изливат върху тях като водопад, заливат ги, давят ги и оставят усещане за нещо, което трябва да се случи, но не се е случило...
- Толкова много неща се случиха, откакто не сме се виждали, а всъщност, животът ми още не се е случил... Нищо не се променя, нищо не ме променя, а всъщност...
Слушат – все същите думи, все същата болка, все същото търсене – на път в живота... на смисъл... на истини. Всичко е същото, както преди половин живот време, когато детето им търсеше своята същност в среднощна поезия, разпиляваше я и я събираше в книги и търсеше отговори от тях... и Ели си е съвсем същата, само дето вече не чака някой друг да й отговори... Ана и Димитър мълчат, окаменели, всеки в своя свят затворен и твърде уморен да бъде отново родител на тийнейджър.
Изминалото време ги впримчва в примката си. Изминалите години ги карат да се чувстват безпомощни и излишни, а изминалите часове им отнемат щастието да бъдат заедно.
12:23 часа
Къщата е опустяла. Слънцето още пада на пода разсечено от дантелените пердета, но холът не свети. Димитър и Ана се суетят в кухнята, прибират кафените чашки и обелките от плодове. Ана наднича в хладилника и изпраща Димитър за покупки, с които ще стоплят своята самотна Коледа.
15:30 часа
Апартаментът трепти от очакване. Всяка молекула в затвореното му пространство вибрира в своята собствена орбита и чака да се случи нещо... Чака... пустотата на дома да бъде изгонена, чака... познатите гласове, познатото присъствие, позната близост и обич. Рафи е излъскал всички подове, освежил е всички дамаски, изпрал е всички завеси и е намерил мястото на всеки предмет. Плотът в кухненския бокс е препълнен с покупки за Коледа, елхата в хола блести от шарени лампички и е затрупана от подаръци.
Звънецът жужи, на прага е Ружа... Разцъфтяла е с всичките си цветове – бяла, като първия сняг, който още блести по бузите й, порозовели от студ; златна, с разпилени коси, хванали всичкото слънце на лятото и зелена, с очи, като неувяхваща пролет.
Стои на прага с две полиетиленови торби в ръце и не знае как да направи първата крачка към стария дом. Рафи я чака – висок и отслабнал, с потъмняло лице и горящи очи. Протяга ръка – като опора и ласка и като бряг, който все я зове...
17:00 часа
Алис и Боби пристигат заедно – тя от София, той от Варна. И заварват дома си такъв, какъвто е бил всякога... само дето Робин го няма.
17:23 часа
Вратата зад Никола се затваря. Студът е влязъл в малкото антре. Вероника запалва лампиона над главата си и гони сенките от хола.
- Ели, трябва да ми помогнеш да се изкъпя... докато Никола се върне... – гласът й хрипа и се губи в кашлица, която я души.
Ели присяда до нея, подава й кърпа, Вероника се вкопчва в ръката й и шепти:
- Няма време за кашлица, помогни ми да стана...
Трудно е – и за двете... физически - за Вероника да се изправи, изсмукана от болестта; за Ели – да поеме тежестта й... болят душите – от усилието на телата и от това, което очите и ръцете възприемат.
Безсилие и тежест, умора и разруха... страх... че няма да дадеш и да поискаш – това, което трябва...
00:00 часа
Бъдни вечер отминава, несбъдната...
Празничните трапези са опустошени от чакащи спасение души...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com