23.12.2004 г.

16:48 часа

Син сумрак стяга в ледени клещи града. Въздухът става ръбест и твърд – като камък. Уличните лампи светят някъде горе, като заблудени звезди. Настръхнало куче пресича платното, скърцат спирачки. Кучето лае, шофьорът ругае, после всеки продължава по пътя си.

Ана и Димитър бързо вървят по замръзналите тротоари към дома на Вероника. Сърцата им бият на пресекулки – от трескаво очакване да видят Ели и от страх да видят Вероника. Задъхани изкачват трите етажа до вратата й.

Посреща ги Никола – уморен и щастлив им подава ръка, зад гърба му наднича Ели – по-висока и по-слаба отвсякога. Лицето й засиява        когато се гмурва в прегръдките им.

Вероника е седнала на дивана. Облечена е елегантно, като за гости, но не става – само протяга ръце и усмивка през подредената маса... Подредена както някога, както всякога... Само дето тази вечер Ели и Никола сервират... кафе и кола, натурален сок, кекс, дребни сладки, ядки... масата е отрупана, но всичко е купено от магазина. Ана трудно преглъща хапките; Димитър трудно намира думите... всичко е толкова като някога, само дето трите месеца вече са минали... Ели и Никола сноват от хола до кухнята, скрити в домакинските си задължения. Само Вероника нарушава тишината, като разказва весела случка от една останала в детството й Коледа. Мълчанието се пропуква от облекчение и смях. Разговарят за всичко – за политика, за изкуство, за озъбеното Днес, за пропуснатото Вчера и за Утре... за тъй бързо идващото Утре, което, кой знае защо, вече не изглежда страшно.

23:51 часа

Вероника изключва телевизора. Сумрачно и тихо. Гостите са си отишли. Никола и Ели са ошетали и са се прибрали в съседната стая. Четат, защото светлината на лампата се процежда между вратата и пода. И пазят тишина, заради нея.

Всички вече ходят на пръсти край нея. Би искала да не е така, би искала... всеки ден от оставащите й дни да бъде като днешния... със смях и шеги, с посрещане на гости... и дори с работа... Тази сутрин, докато Никола беше на пазар, с Ели пиха кафе и говориха за делото на Веска Ненова... Спорен казус, с неясен изход... но ако бъде загубено на всички инстанции, ще покаже, че българското законодателство не може да защити правата на гражданите и ще има шанс да бъде осъдена държавата в Страсбург...

Вероника включва лампиона. Не иска в мрак да мисли за дело, чийто изход няма да доживее. Взема от масичката списание с ребуси и започва да ги решава... защото... вече не е останало време дори за нова книга...