16.12.2004 г.
23:02 часа
„Панаирът на книгата бе открит вчера. Предколедният празник на духа...
Отидох на представянето на Пламен Дойнов - „Литература в междувековието”. Купих си книжка, поговорихме малко, написа ми автограф – „За общуването в литературата”.
Полезно беше, че отидох. Полезно беше, че общувах...
Време е да изляза от ъгъла; време е да престана да бъда наблюдател на живота си...
Време е за общуване и може би – за общуване в литературата... Искам да прочета книгата и да напиша рецензия. Искам да общувам повече с хората от Сдружението на българските писатели... нали затова станах част от него...
Срещнах се и с Весела Люцканова – усмихната, любезна и разсеяна – както винаги... Макар да се видяхме за няколко минути само, тя ме накара отново да се почувствам част от екипа на издателството. „Пишеш ли нещо ново? Липсваш ни на Панаира.” – казва и ме гледа закачливо. „Напоследък имам време само за стихове.” – усмихвам се чаровно и не смея да й кажа, че съм започнала отново да пиша проза. „Е, нали знаеш, стихосбирки не публикувам. Те съвсем не се продават. Но пиши, публикувай... Не оставяй да те забравят...” - думите й звънят – като коледни звънчета... Хубав подарък за Коледа ми направи – „Пиши!!!”
18.12.2004 г.
22:50 часа
„Слушам „Led Zeppelin” и медитирам върху запалена свещ...
Всъщност, вече не медитирам. Свещта просто гори.
Кафето дими. Вглеждам се в бялата му пяна. Вдигам чашата, отпивам. Мехурчетата се завихрят. Турбулентност. Съвършеният модел на Хаоса... Като пламъка на свещ, като течението на река...
Като събитията от деня.
Животът – хаос.
И въдворяване на ред. Началото на всяка митология, на всеки светоглед.
Не „как да подредим Хаоса?”; „как да го разберем?” е въпросът...
„Стълба към небето” – защо вече я няма; защо още я няма... Как искам да има нещо, към което да вървя...
Спрях музиката. Изпих кафето.
Тишина. И в тази тишина чувам само драскането на химикала по листа.”
23:06 часа
„Днес четох книгата на Пламен Дойнов „Литература в междувековието”. Хубава книга – може би все пак литературната критика не е мъртва. Всъщност, онази стара литературна критика-цензура, отпреди, е мъртва. И нека си остане мъртва. Това е нова критика. Тя днес се ражда.”
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com