Животът се случва.

Понякога дните се скупчват;

друг път секундите се разпръсват...

Понякога сух;

понякога скучен;

друг път е вкусен –

минава животът, послушен.

Понякога с пух ме покрива;

понякога – розов памук...

Друг път кух

го оставям

и отминавам –

напук...

През студените двери

отвъд преминавам

и продължавам...

Ден след ден –

шавам.

Понякога спирам;

друг път –

огън събирам...

Понякога тичам;

понякога падам

Понякога дишам

понякога страдам...

Понякога с мир

превземам баир

след баир...

Друг път битките

свличат цялата кожа.

Понякога ножа

не стига докрай.

Трябва секира –

с нея обирам

плътта

от костта...

Дали съм жива?

Днес не намирам

пътека в наболата

болна трева...

Размахвам крила

Откривам мига...

Мигам

срещу слънцето –

ослепяла;

заспала

обляла

света

в светлина...

Отново минава деня –

сив свит изтрит

изчегъртан от живота ми

нагълтах го

боли в гърдите ми

в съня ми

Къде остана гривата на коня

оня, с разперените си крила

когото гоня

защото гривна

си направих от неговата

волност

и с нея закопчах ръцете си