Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 13:24 - Тишината е сива, без смях
Автор: gabrielle Категория: Поезия   
Прочетен: 1818 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.01 13:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Днес тишината е сива, без смях. Като камък, като мед, като лава. Днес тишината измива деня -   зимно-каменна, зимноядна... Днес... крачим върху леда, сиви, без страх - тъпчем замръзнали локви,  замръзнали клони избождат очите ни. Белеят в сумрака коли и листа, настръхнали бели корони. Далеч от леса - дърветата стенат, корите им светят, като звездно небе и палят огньове - отблясък от улични лампи. Капчуците капят под стрехите, висят над главите ни - дамоклеви мечове. Главите си, сивите, под тях сме поднесли. Главите, понесли поредните скечове, с които живеем в ням унес унесени,  доволни и песенни, доволни, обесени  от чувство за хумор, с което вибрираме  по-тъжно, по-есеннозимно, по-хлъзгаво, жалко, заминало... Умираме... бавно и сиво,  замръзваме, завързали  стари лица и усмивки,  щастливи умираме -   щастливци, без време и някъде тръпнем -   от омерзение, и някъде  дреме
горчилка,  мътилка... Вървим през града, замръзнал и мръсен. Прегазваме локви, покрити със скреж. Краката се плъзгат в снега и залепват...  Не падаме.  Тишината е сива, без блян, без кипеж. И влачим крака към живот-изкупление. Умираме песенни, весели, с хумор -  защото ни казват, че сме обречени; с усмивка ни казват, че сме ненужни... И вярваме, вярваме -  как лесно се вярва на смях - че сме чужди,  безлични, безделници, некадърници, непотребници. боклуци,  търбуси, пълни с отпадъци, поколение без мечти,  тълпа без надежди,  без блясъци. Щастливи, ухилени, с празни очи, с пълни гърла над участта си се смеем. И мечът дамоклев не пада над нас,  не отсича главите ни. Отдавна ги няма главите.  Днес тишината е сива,  студът я попива. Днес минувачите  крачат  под клепачите на дърветата, под перчемите
на стрехите; настръхнали влачим плътта си; краката ни мачкат леда... Капчуците падат върху телата ни - безболезнено, безполезно - главите отдавна ги няма - да ни обезглавят. Днес тишината е сива, студът я попива. Днес мравуняци път си намират сред замръзнал асфалт...



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 506479
Постинги: 381
Коментари: 247
Гласове: 1663
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930