Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 13:24 - Тишината е сива, без смях
Автор: gabrielle Категория: Поезия   
Прочетен: 1757 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.01 13:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Днес тишината е сива, без смях.
Като камък, като мед, като лава.
Днес тишината измива деня -  
зимно-каменна, зимноядна...
Днес... крачим върху леда, сиви, без страх -
тъпчем замръзнали локви, 
замръзнали клони избождат очите ни.
Белеят в сумрака коли и листа,
настръхнали бели корони.
Далеч от леса - дърветата стенат,
корите им светят, като звездно небе
и палят огньове - отблясък от улични лампи.
Капчуците капят под стрехите,
висят над главите ни - дамоклеви мечове.
Главите си, сивите, под тях сме поднесли.
Главите, понесли поредните скечове,
с които живеем в ням унес унесени, 
доволни и песенни,
доволни, обесени 
от чувство за хумор,
с което вибрираме 
по-тъжно, по-есеннозимно,
по-хлъзгаво, жалко, заминало...
Умираме... бавно и сиво, 
замръзваме,
завързали 
стари лица и усмивки, 
щастливи умираме -  
щастливци, без време
и някъде тръпнем -  
от омерзение,
и някъде 
дреме
горчилка, 
мътилка...
Вървим през града, замръзнал и мръсен.
Прегазваме локви, покрити със скреж.
Краката се плъзгат в снега и залепват... 
Не падаме. 
Тишината е сива, без блян, без кипеж.
И влачим крака към живот-изкупление.
Умираме песенни, весели, с хумор - 
защото ни казват, че сме обречени;
с усмивка ни казват, че сме ненужни...
И вярваме, вярваме - 
как лесно се вярва на смях -
че сме чужди, 
безлични,
безделници,
некадърници,
непотребници.
боклуци, 
търбуси, пълни с отпадъци,
поколение без мечти, 
тълпа без надежди, 
без блясъци.
Щастливи, ухилени, с празни очи,
с пълни гърла над участта си се смеем.
И мечът дамоклев не пада над нас, 
не отсича главите ни.
Отдавна ги няма главите. 
Днес тишината е сива, 
студът я попива.
Днес минувачите 
крачат 
под клепачите
на дърветата,
под перчемите
на стрехите;
настръхнали
влачим плътта си;
краката ни мачкат леда...
Капчуците падат
върху телата ни -
безболезнено,
безполезно -
главите отдавна ги няма -
да ни обезглавят.
Днес тишината е сива,
студът я попива.
Днес мравуняци
път си намират
сред замръзнал асфалт...



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 460016
Постинги: 357
Коментари: 228
Гласове: 1627
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930