Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.

Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи на Слънцето,
което се оглежда
в лицето на
старата Луна.

Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.

Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.

Магьосническа нощ -
ела!
За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивотата,
която впива се
в душите и
в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.
Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…

Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с кръглата Луна;
с въздишащи светулки…

Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри…