Синьо слънце целува житата,
острите връхчета на семената,
острите връхчета на листата им… 

Облаци бършат ходилата ти,
галят пръстите,
полепват по прасците ти,
по гърдите…

Облаците пият влагата на кожата ти
и плачат –
някъде вали дъжд с гръмотевици
и картата е жълта,
и картата е оранжева и червена…

Синьо слънце изгаря очите ми,
пътят потъва в залеза…

Листите на гората трепкат от вятъра,
сребърно-черни са,
остриета са…
Сълзят очите ти –
сезонът на бурите е в разгара си.

Пътят потъва в небето…
сиво е, асфалтово-сиво.
Облаци лепнат върху житата –
ще узреят,
ще ги ожънат…
Жадна, земята
ще пие слънцето
и ще чака –
облаците да съберат влагата на очите ти,
за да я облекат с ново зелено…