Цяла нощ 
чаках дъжда...
Чух вятъра,
който шибаше върховете
на боровете под прозореца,
чух грохота на реката,
която къртеше бреговете си...
Видях мъглата -
като дрипа
покриваше посивелите хълмове...
И облаците -
през дупките им прозираха звезди.
Дъждът не дойде.


И ти не идваш.
Стоиш някъде там,
в затвора си
от тишина
и бездумие.
Очите
се превръщат
в сингулярности,
през които
ще стигна до отговорите,
за които още нямам въпроси.