стаята тежи от мълчание;

думите стягат гърлото,

като кост засядат в него,

душат ме, моите...

а знам –

ти не можеш да кажеш своите...

аз и ти –

тишината между нас е плътна,

като жива плът – с нож да я режеш

реша косите ти, галя те –

кожата ти е бяла...

аз и ти –

мълчанието горчи

и вината е моя –

аз мълча думите си,

а ти –

не можеш да ги говориш.

твоите думи

думкат

в главата ти,

падат като градушка...

слушам тишината ти

и се опитвам да я науча

думите бумтят в очите ти –

ще се излеят...

сълзи браздят страните ти,

поливат косите ти.

стаята изкласи,

докато те гледам –

ще мога ли да ожъна

стиховете ти?

знам, стихия си –

можеш да рушиш –

всичко по пътя

но днес си тиха,

тихо е...

и вината ми капе –

червена и гъста,

като кръв и вино...