вчера плувах в слънце –
лъчите му 
бяха въжетата,
за които се ловях, 
за да пазя равновесие
върху гребените
на вълните му...
вчера плувах във роса –
вълмата на
мъглата 
ме държаха
между небето и
земята,
вятърът беше ложето ми,
а листата на цветята –
платната на
платноходката,
с която се възнесох...

вчера –
постигнах
крайния цикъл от 
метаморфозата
на освобождението си:
пръстите на звуците
моделираха тялото ми,
дланите на мелодията 
го размачквваха,
разтегляха и сплескваха,
а ритъмът беше хашишът,
който ме откъсна от 
гравитацията,
изтръгна сетивата ми
и ги разпръсна –
да събират
информацията си
от ръбовете на 
битието и
тленното,
защото вчера,
танцът
ме изхвърли там,
където 
голата ми същност
изгоря,
подпалена от емоция,
а после не остана друго,
освен
огън и вятър...
благодаря,
че ме
освободихте 
от плътта
и ме изпихте
без остатък...