Постинг
13.04.2012 13:06 -
Всяко завръщане в Русе ми носи пролет
Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?
Този стих открих в бележника си след последното ми завръщане в Русе, когато представих новата си стихосбирка "Заскрежени птици" в РБ "Любен Каравелов".
А ето и цялото интервю за в-к "Форум":
- Г-жо Цанева, наскоро в Русе представихте новата си стихосбирка „Заскрежени птици”. Как съжителстват поезията и правото?
- Поезията е противотежест на „адвокатската” проза...
- Поезията ви е изпълнена с разочарования и тъга. Какво Ви дразни най-много в делничните дни?
- Ритъмът на делника хипнотизира, зомбира ни, изтрива мислите и мозъците ни. Нужен е празник, нужна е нощ, за да се събудим, да бъдем... Тогава откриваме, че нещо сме пропуснали, че може би сме пропуснали да живеем... и идва тъгата. Може би в поезията ми има твърде много тъга, но аз пиша, когато съм тъжна, когато търся, когато искам... да стигна там някъде... Не пиша когато съм весела – тогава се усмихвам...
- Как бихте искали да изглежда света около Вас?
- Е, с повече усмихнати хора... с по-малко недоволни хора... Бих искала да виждам около себе си хора, които искат, а не хора, които са се оттеглили от живота, от света, които гледат изпод вежди случващото се около тях, но не се опитват да го променят. Светът около нас не е много хубаво място, но именно ние сме тези, които трябва да го променят. В тази стихосбирка има едно стихотворение – „Усещане за свобода”... „усещане за свобода/ усещане, не нищо не се „случва”/ а се прави/”... Светът около нас, оня същият, който не ни харесва, животът, който не ни харесва, той не ни се е случил, направили сме си го... или сме пропуснали да го направим такъв, какъвто го искаме... Ще цитирам още едно стихотворение – „Мечтите случват се/ но няма Утре/ защото Вчера е пропуснато”... Ние, като общество, пропуснахме Вчера, пропускаме Днес... и тъжим, че нямаме Утре...
- Вие пишете проза, както и хайку. Освен това и рисувате. Къде се чувствате в свои води?
- „В света на думите и багрите”... харесва ми там, там е красиво... Искам с думи да рисувам картини, искам онзи, който чете написаното да усеща мириса на цветята и докосването на вятъра, да изгаря от жаждата на земята, да тътне с бурята... и да иска свобода, онази, вътрешна свобода, за която граници няма...
- Според Вас книгата на хартиен носител има ли бъдеще?
- Докато ни има нас, които сме се научили да четем от хартиен буквар, мисля, че хартиената книга ще бъде предпочитана... Ние сме онова преходно поколение, което чете с еднаква лекота хартиения вестник и новинарските сайтове в интернет... Черпим информация все повече от интернет..., но книгата не е само информация, тя е усещане, преживяване, съпреживяване... и тук идва навикът, удоволствието от четенето на хартиената книга. Може би електронните четци ще я заместят, може би този момент вече идва, но още не е дошъл...
- Къде Ви харесва аудиторията – в социалната мрежа или на живо проведените срещи с читателите?
- Сега, толкова скоро след премиерата на „Заскрежени птици” в София и представянето в Русе, след тези разтърсващи разговори с читатели, чиито очи още ме горят, се изкушавам да кажа, че живите срещи ми допадат повече. Но и другото общуване, онова далечно, интернетско общуване, не може да бъде отхвърлено. Често човек изразява по-истински себе си не в непосредствения, жив разговор, а чрез дистанцията на писаното слово, в анонимността на мрежата.
- Какви са отзивите на читателите?
- Добри. И многобройни. Много хора ми писаха след срещите „на живо”, други дойдоха на представянията, защото ме бяха открили в интернет.
- Всъщност съвременниците ни интересуват ли се от поезия?
- Оказва се, че се интересуват повече, отколкото съм се надявала. Дълго време се опитвах да отделям адвоката от поета и клиента от читателя. Вече не мога да го правя – все повече клиенти стават читатели и чрез тях откривам, че всъщност хората обичат да четат, обичат да четат и поезия.
- Ще споделите ли част от идеите, над които работите в момента?
- Когато бях ученичка и правех първите си стъпки в литературата, научих важен урок - „никой не чете идеи”... Четат се романи, стихове, дори пиеси, но не идеи... Оттогава не говоря за идеите си, опитвам се да ги напиша. Ще споделя само, че работя върху два проекта, които имат вече реални очертания, но още е рано да бъдат прочетени като роман, стихосбирка, или нещо друго.
- Всяко едно завръщане в Русе с какво ви зарежда и какво успявате да запишете в бележника си?
Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?
Пролет... Всяко завръщане в Русе ми носи пролет... Пролет като ново начало, като топлина, усмивка, любов, енергия, желание за още...
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14553&sid=34
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?
Този стих открих в бележника си след последното ми завръщане в Русе, когато представих новата си стихосбирка "Заскрежени птици" в РБ "Любен Каравелов".
А ето и цялото интервю за в-к "Форум":
- Г-жо Цанева, наскоро в Русе представихте новата си стихосбирка „Заскрежени птици”. Как съжителстват поезията и правото?
- Поезията е противотежест на „адвокатската” проза...
- Поезията ви е изпълнена с разочарования и тъга. Какво Ви дразни най-много в делничните дни?
- Ритъмът на делника хипнотизира, зомбира ни, изтрива мислите и мозъците ни. Нужен е празник, нужна е нощ, за да се събудим, да бъдем... Тогава откриваме, че нещо сме пропуснали, че може би сме пропуснали да живеем... и идва тъгата. Може би в поезията ми има твърде много тъга, но аз пиша, когато съм тъжна, когато търся, когато искам... да стигна там някъде... Не пиша когато съм весела – тогава се усмихвам...
- Как бихте искали да изглежда света около Вас?
- Е, с повече усмихнати хора... с по-малко недоволни хора... Бих искала да виждам около себе си хора, които искат, а не хора, които са се оттеглили от живота, от света, които гледат изпод вежди случващото се около тях, но не се опитват да го променят. Светът около нас не е много хубаво място, но именно ние сме тези, които трябва да го променят. В тази стихосбирка има едно стихотворение – „Усещане за свобода”... „усещане за свобода/ усещане, не нищо не се „случва”/ а се прави/”... Светът около нас, оня същият, който не ни харесва, животът, който не ни харесва, той не ни се е случил, направили сме си го... или сме пропуснали да го направим такъв, какъвто го искаме... Ще цитирам още едно стихотворение – „Мечтите случват се/ но няма Утре/ защото Вчера е пропуснато”... Ние, като общество, пропуснахме Вчера, пропускаме Днес... и тъжим, че нямаме Утре...
- Вие пишете проза, както и хайку. Освен това и рисувате. Къде се чувствате в свои води?
- „В света на думите и багрите”... харесва ми там, там е красиво... Искам с думи да рисувам картини, искам онзи, който чете написаното да усеща мириса на цветята и докосването на вятъра, да изгаря от жаждата на земята, да тътне с бурята... и да иска свобода, онази, вътрешна свобода, за която граници няма...
- Според Вас книгата на хартиен носител има ли бъдеще?
- Докато ни има нас, които сме се научили да четем от хартиен буквар, мисля, че хартиената книга ще бъде предпочитана... Ние сме онова преходно поколение, което чете с еднаква лекота хартиения вестник и новинарските сайтове в интернет... Черпим информация все повече от интернет..., но книгата не е само информация, тя е усещане, преживяване, съпреживяване... и тук идва навикът, удоволствието от четенето на хартиената книга. Може би електронните четци ще я заместят, може би този момент вече идва, но още не е дошъл...
- Къде Ви харесва аудиторията – в социалната мрежа или на живо проведените срещи с читателите?
- Сега, толкова скоро след премиерата на „Заскрежени птици” в София и представянето в Русе, след тези разтърсващи разговори с читатели, чиито очи още ме горят, се изкушавам да кажа, че живите срещи ми допадат повече. Но и другото общуване, онова далечно, интернетско общуване, не може да бъде отхвърлено. Често човек изразява по-истински себе си не в непосредствения, жив разговор, а чрез дистанцията на писаното слово, в анонимността на мрежата.
- Какви са отзивите на читателите?
- Добри. И многобройни. Много хора ми писаха след срещите „на живо”, други дойдоха на представянията, защото ме бяха открили в интернет.
- Всъщност съвременниците ни интересуват ли се от поезия?
- Оказва се, че се интересуват повече, отколкото съм се надявала. Дълго време се опитвах да отделям адвоката от поета и клиента от читателя. Вече не мога да го правя – все повече клиенти стават читатели и чрез тях откривам, че всъщност хората обичат да четат, обичат да четат и поезия.
- Ще споделите ли част от идеите, над които работите в момента?
- Когато бях ученичка и правех първите си стъпки в литературата, научих важен урок - „никой не чете идеи”... Четат се романи, стихове, дори пиеси, но не идеи... Оттогава не говоря за идеите си, опитвам се да ги напиша. Ще споделя само, че работя върху два проекта, които имат вече реални очертания, но още е рано да бъдат прочетени като роман, стихосбирка, или нещо друго.
- Всяко едно завръщане в Русе с какво ви зарежда и какво успявате да запишете в бележника си?
Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?
Пролет... Всяко завръщане в Русе ми носи пролет... Пролет като ново начало, като топлина, усмивка, любов, енергия, желание за още...
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14553&sid=34
Открито е ново свидетелство за Иисус Хри...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...
1.
анонимен -
Поздрави !
13.04.2012 14:42
13.04.2012 14:42
"Поетът лови в извора, който минава през него". /един философ/
цитирайПоне за седмица.
цитирайколко хубаво е казано "лови в извора, който минава през него"! Благодаря за споделянето и цитата!
цитирайвинаги, но през пролетта е неустоим! Благодаря за споделянето, gocho52!
цитирайТърсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Това е новият ми блог - нека заедно го направим по-жив!
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com