Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2012 13:06 - Всяко завръщане в Русе ми носи пролет
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 2049 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?


Този стих открих в бележника си след последното ми завръщане в Русе, когато представих новата си стихосбирка "Заскрежени птици" в РБ "Любен Каравелов".
А ето и цялото интервю за в-к "Форум":

- Г-жо Цанева, наскоро в Русе представихте новата си стихосбирка „Заскрежени птици”. Как съжителстват поезията и правото?

- Поезията е противотежест на „адвокатската” проза...

 
- Поезията ви е изпълнена с разочарования и тъга. Какво Ви дразни най-много в делничните дни?

- Ритъмът на делника хипнотизира, зомбира ни, изтрива мислите и мозъците ни. Нужен е празник, нужна е нощ, за да се събудим, да бъдем... Тогава откриваме, че нещо сме пропуснали, че може би сме пропуснали да живеем... и идва тъгата. Може би в поезията ми има твърде много тъга, но аз пиша, когато съм тъжна, когато търся, когато искам... да стигна там някъде... Не пиша когато съм весела – тогава се усмихвам...


- Как бихте искали да изглежда света около Вас?

- Е, с повече усмихнати хора... с по-малко недоволни хора... Бих искала да виждам около себе си хора, които искат, а не хора, които са се оттеглили от живота, от света, които гледат изпод вежди случващото се около тях, но не се опитват да го променят. Светът около нас не е много хубаво място, но именно ние сме тези, които трябва да го променят. В тази стихосбирка има едно стихотворение – „Усещане за свобода”... „усещане за свобода/ усещане, не нищо не се „случва”/ а се прави/”... Светът около нас, оня същият, който не ни харесва, животът, който не ни харесва, той не ни се е случил, направили сме си го... или сме пропуснали да го направим такъв, какъвто го искаме... Ще цитирам още едно стихотворение – „Мечтите случват се/ но няма Утре/ защото Вчера е пропуснато”... Ние, като общество, пропуснахме Вчера, пропускаме Днес... и тъжим, че нямаме Утре...


- Вие пишете проза, както и хайку. Освен това и рисувате. Къде се чувствате в свои води?


- „В света на думите и багрите”... харесва ми там, там е красиво... Искам с думи да рисувам картини, искам онзи, който чете написаното да усеща мириса на цветята и докосването на вятъра, да изгаря от жаждата на земята, да тътне с бурята... и да иска свобода, онази, вътрешна свобода, за която граници няма...


- Според Вас книгата на хартиен носител има ли бъдеще?

- Докато ни има нас, които сме се научили да четем от хартиен буквар, мисля, че хартиената книга ще бъде предпочитана... Ние сме онова преходно поколение, което чете с еднаква лекота хартиения вестник и новинарските сайтове в интернет... Черпим информация все повече от интернет..., но книгата не е само информация, тя е усещане, преживяване, съпреживяване... и тук идва навикът, удоволствието от четенето на хартиената книга. Може би електронните четци ще я заместят, може би този момент вече идва, но още не е дошъл...


- Къде Ви харесва аудиторията – в социалната мрежа или на живо проведените срещи с читателите?


- Сега, толкова скоро след премиерата на „Заскрежени птици” в София и представянето в Русе, след тези разтърсващи разговори с читатели, чиито очи още ме горят, се изкушавам да кажа, че живите срещи ми допадат повече. Но и другото общуване, онова далечно, интернетско общуване, не може да бъде отхвърлено. Често човек изразява по-истински себе си не в непосредствения, жив разговор, а чрез дистанцията на писаното слово, в анонимността на мрежата.


- Какви са отзивите на читателите?

- Добри. И многобройни. Много хора ми писаха след срещите „на живо”, други дойдоха на представянията, защото ме бяха открили в интернет.


- Всъщност съвременниците ни интересуват ли се от поезия?

- Оказва се, че се интересуват повече, отколкото съм се надявала. Дълго време се опитвах да отделям адвоката от поета и клиента от читателя. Вече не мога да го правя – все повече клиенти стават читатели и чрез тях откривам, че всъщност хората обичат да четат, обичат да четат и поезия.


- Ще споделите ли част от идеите, над които работите в момента?

- Когато бях ученичка и правех първите си стъпки в литературата, научих важен урок - „никой не чете идеи”... Четат се романи, стихове, дори пиеси, но не идеи... Оттогава не говоря за идеите си, опитвам се да ги напиша. Ще споделя само, че работя върху два проекта, които имат вече реални очертания, но още е рано да бъдат прочетени като роман, стихосбирка, или нещо друго.


- Всяко едно завръщане в Русе с какво ви зарежда и какво успявате да запишете в бележника си?


Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?

Пролет... Всяко завръщане в Русе ми носи пролет... Пролет като ново начало, като топлина, усмивка, любов, енергия, желание за още...


http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14553&sid=34







Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Поздрави !
13.04.2012 14:42
"Поетът лови в извора, който минава през него". /един философ/
цитирай
2. gocho52 - Мечтая си пак да отида в Русе...
13.04.2012 17:50
Поне за седмица.
цитирай
3. gabrielle - Здравей, анонимен...
23.04.2012 10:46
колко хубаво е казано "лови в извора, който минава през него"! Благодаря за споделянето и цитата!
цитирай
4. gabrielle - Русе е прекрасен...
23.04.2012 10:48
винаги, но през пролетта е неустоим! Благодаря за споделянето, gocho52!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 501433
Постинги: 379
Коментари: 245
Гласове: 1662
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930