Прочетен: 1252 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2010 00:21
Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.
Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.
Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.
Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.
Магьосническа нощ -
ела!
За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.
Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…
Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…
Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.
24.06.2010 11:41
заешко краче, око от смок...
Вещица набръчкана и слаба
шепне нещо над казан дълбок.
Бърка с дървена лъжица,
фъфли заклинанието под мустак.
Утре ще осъмне хубавица
и ще бъде млада и красива пак.
Костеливите ръце ще станат нежни,
кокалестата снага ще е тополка.
Мътните очи ще са безбрежни,
ще е привлекателна до болка...
Пак е време принц да срещне,
време за любов й е дошло,
тя е чудна, вечна вещица,
стражица е на съдбовно колело.
Майка е на синове велики
и жена на властващи мъже.
Рицарски турнири с остри пики
в нейна чест са правили Крале.
Време е, защото принцът чака
срещата със Истинска Любов.
Вечният часовник тика-така
и блести под златния обков.
Драконова люспа, кръв от жаба,
заешко краче, око от смок...
Хвърли кожата на грозна баба
млада вещица в казан дълбок.
Еньовденска невеста
Лятна вечер, ливади дъхави,
мракът ражда светулки.
А със дребни звезди напъпили
са очите ми пълни.
Тази нощ съм сама магьосница
чакам звездно роене-
да открия непито кладенче
да го скътам у мене.
Ще накъсам биле омайниче
ще го свия на китка
и със думите, най потайните,
ще сплета свойта плитка.
Ще изтича на пръсти лятото,
ден нощта ще погълне,
на лъчите най-първи в златото
есента ще покълне.
Щом се съмне, добра и истинска
ще се сгуша до тебе-
омагьосана, теб орисана
Еньовденска невеста.
М.Мичева(жива вода)
публикувано в Антология Буквите "Любовна лирика"
Честит празник, един от малкото, които ни карат да се замисляме и да се докосваме до магическото и незримото в скучния ни свят!
Благодаря ти за поетичния коментар - толкова картини и музика бликат от него!
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com