март тих сняг вали

есенни листа върху

паважа слънце

Това пролетно слънце
в есенен калейдоскоп -
снежна дъга
в ириса
на Кралицата...

в ирисите на
красиво птиче пося
орисница искрици...

не в птичите, а
в моите очи, в снега,
поникнаха пожари...

Сърцето в края на зимата -
меко пулсиране -
туп-туп - капчук
на надеждата...

"Слънцето меко
пулсира. Умира пак
снега в капчука..."

Благодаря!

Пиши, толкова е хубаво да се вдъхновявам от красивите картини, които създаваш!

Впримчваме ги
в опърпаните си тефтери.
А после ги измисляме.
Избухва хванатото време.

И хуква пак – към тези,
които могат да го уловят
със голи умове,
сърце,
ръце.

Благодаря ти, aqualia, за бягащите мигове, които уловихме заедно!