Пощурели въпроси пощят

сплъстените ми мисли.

Падат от окаменелия ми скалп -

като сняг,

като прах,

като праг,

през който трябва да прекрача,

за да продължа...

Искам да изтръгна всичко излишно.

Искам да тръгна гола –

оголила скритата си личност.

Искам –

през тръни да газя...

Ще опазя ли

пожара на думите?

Жажда – да съм свободна

ме жари... Дали

ще остана стихия?

Дали пак ще съм жива?