Животът се случва.

Понякога сух;

понякога скучен;

друг път е вкусен –

минава животът,

послушен.

Понякога –

с пух

ме покрива;

понякога –

с розов памук...

Друг път –

кух

го оставям

и отминавам –

напук...

продължавам...

Понякога –

спирам;

друг път –

огън събирам...

Понякога тичам;

понякога падам.

Понякога дишам

понякога страдам...

Понякога с мир

превземам баир

след баир...

Друг път битките

свличат цялата кожа.

Понякога ножа

не стига докрай.

Трябва секира –

с нея обирам

плътта

от костта...

Дали съм жива?

Днес не намирам

пътека в наболата

болна трева...

Размахвам крила

Откривам мига...

Мигам

срещу слънцето –

ослепяла;

заспала

обляла

света в светлина...

Отново минава денят –

сив свит изтрит

изчегъртан от живота ми

нагълтах го

боли в гърдите ми

в съня ми...

Къде остана гривата

на коня?

Оня,

с разперените си крила,

когото гоня?

Гривна си

направих от неговата

волност

и с нея закопчах ръцете си...