Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2008 22:32 - Толкова е рано - файл за промяната - LХХХVІ
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 458 Коментари: 0 Гласове:
0



03.02.2005 г.

08:57 часа

„Днес отново пиша с тази друга ръка...

Все по-добре пиша с нея. Все повече се изгубвам.

Изгубих представа за времето и за себе си.

Студ и страх.

Мускулите и сухожилията ми се вкочаниха – от студ и страх.”

15:55 часа

„Направих всичко, което трябваше да се направи”...

Отидох навсякъде, срещнах се с всички. Студ и страх и надбягване с времето.

Отново... не знам какво ще се случи – днес, утре, след месец...

Ще има ли месец?”

17:20 часа

Мъгла и сняг.

Бяло е – като „отвъд”.

Автобусът лети над асфалта, покрит със замръзнал сняг. Крайпътните дървета са настръхнали – бодличките на скрежа, полепнали по всички клони, вейки и стъбла ги кара да приличат на таралежи.

Мъглата се превръща в ледени кристалчета и започва да вали... Снегът боде.

Gsm-ът тихо прищраква: „не мога да те посрещна. майка е зле. ела направо при нея. н.”

Ели бързо набира номера на Никола. Пищенето на осъществяваща се връзка пронизва главата й. Най-после чува гласа му в ухото си:

- Как пътуваш?

- Вие как сте?

- Зле. Ще те чакам, но не мога да изляза. Днес цял ден повръща... сега спи...

- Ник, болна съм – имам температура... чувствам се като чувал, пълен с бацили... страх ме е да не я заразя...

- Няма значение, идвай... вече няма време за грип...

Връзката прекъсва. Електронен писък в ухото й... Като никога досега смъртта я обсеби. Безпардонно заяви правата си. Вече няма време за заразяване с грип, вече няма време за празни илюзии.

21:30 часа

Бяло е като в приказка. Луминесцентните лампи на Автогарата светят. Снежинките танцуват под тях – като балерини под светлините на сцената.

Ели вдига главата си нагоре, завива й се свят; небето фосфоресцира... Върви бавно, снегът скърца под краката й. Иска й се пътят до дома на Вероника да беше по-дълъг... Не е. Стига до оголелия орех, прострял мощните си клони над триетажния блок – прилича на дракон от приказка, който пази вратите на омагьосан замък... Входната врата тихо изскърцва, все още незаключена. Бавно изкачва стълбите... как би искала – повече да бяха етажите...

Никола я чака на прага – чул я е, или е пресметнал времето, по което трябва да дойде... Изглежда отслабнал, посърнал, с по-дълга брада от тази, с която го помни. Прегръща я без думи. И тя не проговаря. Усеща, как той смъква част от товара си и го оставя за нея.

21:36 часа

Холът на Вероника вече не е същият... Мебелите са същите и са по местата си. Всяка книга, картина, вазичка със сухи клонки; всеки пепелник, всяка съдина... всичко е точно там, където трябва. Всичко е до болка чисто... Въздухът е свеж, с едва доловим дъх на почистващ препарат или на ароматизатор... Само дето Вероника спи на дивана, а Смъртта е седнала до нея, на фотьойла...

- Сядай... тихо шепне Никола и сочи на Ели мястото, където е седнала Смъртта.

Той не я вижда, или не я познава... или вече е свикнал с присъствието й... Ели сяда на другия фотьойл и в упор гледа натрапницата през масата. Тази вечер тя е с лицето на Вероника... Не с истинското, живо лице на Вероника, а с онова, което ще има, когато издъхне. Смъртта е красива. Усмихва се с края на устните - иронично-закачливо. Ели отмества поглед към спящата. Лицето й е сиво.

Никола сяда до главата на майка си, върху фотьойла, на който седи Смъртта. Тя кротко става, обикаля холната масичка и сяда на дивана, в краката на Вероника.

23:20 часа

„Не знам дали и кога ще мога отново да пиша. Тази вечер видях смъртта, седнала на дивана. Не я виждам за първи път – все едно видях дядо; все едно, видях баба. Смъртта идва при всеки умиращ – не когато издъхва, а няколко дни по-рано... точно колко по-рано – не знам.”



Тагове:   файл,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 948676
Постинги: 543
Коментари: 271
Гласове: 1954
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031