03.02.2005 г.
08:57 часа
„Днес отново пиша с тази друга ръка...
Все по-добре пиша с нея. Все повече се изгубвам.
Изгубих представа за времето и за себе си.
Студ и страх.
Мускулите и сухожилията ми се вкочаниха – от студ и страх.”
15:55 часа
„Направих всичко, което трябваше да се направи”...
Отидох навсякъде, срещнах се с всички. Студ и страх и надбягване с времето.
Отново... не знам какво ще се случи – днес, утре, след месец...
Ще има ли месец?”
17:20 часа
Мъгла и сняг.
Бяло е – като „отвъд”.
Автобусът лети над асфалта, покрит със замръзнал сняг. Крайпътните дървета са настръхнали – бодличките на скрежа, полепнали по всички клони, вейки и стъбла ги кара да приличат на таралежи.
Мъглата се превръща в ледени кристалчета и започва да вали... Снегът боде.
Gsm-ът тихо прищраква: „не мога да те посрещна. майка е зле. ела направо при нея. н.”
Ели бързо набира номера на Никола. Пищенето на осъществяваща се връзка пронизва главата й. Най-после чува гласа му в ухото си:
- Как пътуваш?
- Вие как сте?
- Зле. Ще те чакам, но не мога да изляза. Днес цял ден повръща... сега спи...
- Ник, болна съм – имам температура... чувствам се като чувал, пълен с бацили... страх ме е да не я заразя...
- Няма значение, идвай... вече няма време за грип...
Връзката прекъсва. Електронен писък в ухото й... Като никога досега смъртта я обсеби. Безпардонно заяви правата си. Вече няма време за заразяване с грип, вече няма време за празни илюзии.
21:30 часа
Бяло е като в приказка. Луминесцентните лампи на Автогарата светят. Снежинките танцуват под тях – като балерини под светлините на сцената.
Ели вдига главата си нагоре, завива й се свят; небето фосфоресцира... Върви бавно, снегът скърца под краката й. Иска й се пътят до дома на Вероника да беше по-дълъг... Не е. Стига до оголелия орех, прострял мощните си клони над триетажния блок – прилича на дракон от приказка, който пази вратите на омагьосан замък... Входната врата тихо изскърцва, все още незаключена. Бавно изкачва стълбите... как би искала – повече да бяха етажите...
Никола я чака на прага – чул я е, или е пресметнал времето, по което трябва да дойде... Изглежда отслабнал, посърнал, с по-дълга брада от тази, с която го помни. Прегръща я без думи. И тя не проговаря. Усеща, как той смъква част от товара си и го оставя за нея.
21:36 часа
Холът на Вероника вече не е същият... Мебелите са същите и са по местата си. Всяка книга, картина, вазичка със сухи клонки; всеки пепелник, всяка съдина... всичко е точно там, където трябва. Всичко е до болка чисто... Въздухът е свеж, с едва доловим дъх на почистващ препарат или на ароматизатор... Само дето Вероника спи на дивана, а Смъртта е седнала до нея, на фотьойла...
- Сядай... тихо шепне Никола и сочи на Ели мястото, където е седнала Смъртта.
Той не я вижда, или не я познава... или вече е свикнал с присъствието й... Ели сяда на другия фотьойл и в упор гледа натрапницата през масата. Тази вечер тя е с лицето на Вероника... Не с истинското, живо лице на Вероника, а с онова, което ще има, когато издъхне. Смъртта е красива. Усмихва се с края на устните - иронично-закачливо. Ели отмества поглед към спящата. Лицето й е сиво.
Никола сяда до главата на майка си, върху фотьойла, на който седи Смъртта. Тя кротко става, обикаля холната масичка и сяда на дивана, в краката на Вероника.
23:20 часа
„Не знам дали и кога ще мога отново да пиша. Тази вечер видях смъртта, седнала на дивана. Не я виждам за първи път – все едно видях дядо; все едно, видях баба. Смъртта идва при всеки умиращ – не когато издъхва, а няколко дни по-рано... точно колко по-рано – не знам.”
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com