Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2008 22:33 - Толкова е рано - файл за промяната - LХХХІІІ
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:
0



22.01.2005 г.

15:49 часа

Белите стени на кантората правят светлината на зимния ден още по-бяла. Ели е седнала зад бюрото, на любимия си стол-фотьойл, твърде голям, за да го вземе в софийския си офис. Рафи е седнал срещу нея и мачка скиорската си шапка. Вентилаторната печка монотонно жужи.

- Защо иска да се развежда? Каза ли ти? Ти си й адвокатка и приятелка, трябва да ти е казала... на мен не ми казва... – млъква, преглъща, бърше челото си, върху което блестят бисерни капчици, въпреки студа в стаята.

Ели го гледа право в очите и мълчи. Не защото не знае какво да каже, а защото не знае трябва ли.

- Дали иска да се жени за друг? – гласът му простъргва, навел е очите си, гледа встрани. - Запозна ме с оня, инструктора по делтапланеризъм, не е лошо момче... Няколко пъти се срещахме после с него... на бира... как само говори за нея... обичал я, само нея бил обичал истински... само до нея се чувствал жив... Ами и аз като само с нея се чувствам жив, какво да правя? Не искам да се развеждам, искам да се върне...

На Ели й се иска да му каже, че тя точно затова иска да се разведе... защото всъщност иска да се върне, но мълчи... Ружа трябва да му го каже, когато прецени. Рафи отново бърше челото си, слага шапката си на главата, маха я.

- Вчера когато говорихме й казах, че съм съгласен... по взаимно съгласие... Казах й го, защото тя иска... а аз не искам да й преча в живота... пък и ти нали си казала, че по взаимно съгласие било най-добре...

- Казала съм само, че ако решите да се развеждате, по взаимно съгласие е най-добре... а иначе... мисля, че е най-добре да се разберете... да си дадете време... и може би всичко ще се промени към по-добро...

Лицето му изведнъж разцъфтява. Маската на грижите пада и той се превръща в момчето, което Ели вече половин живот познава.

- Нали? И аз това й казвам – да изчакаме... за никъде не бързаме... като иска да поживее сама, нека поживее... може и да е права... през целия си свободен живот все женени сме били... все заедно сме били... но защо иска да се развежда... Вчера, като говорихме каза, че иска да носи името ми и след развода... като си тръгна есента каза, че иска да вземе само халката, която аз й направих... още я носи... а след Коледа... след Бъдни вечер мислех, че ще се върне... Не я разбирам вече... толкова се е променила...

И Рафи впива в Ели тъмните си неразбиращи очи. На нея й се иска да хване неспокойните му пръсти и да изтрие болката му с думи... но не от нея трябва да дойдат тези думи...



Тагове:   файл,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 948698
Постинги: 543
Коментари: 271
Гласове: 1954
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031