22.01.2005 г.
15:49 часа
Белите стени на кантората правят светлината на зимния ден още по-бяла. Ели е седнала зад бюрото, на любимия си стол-фотьойл, твърде голям, за да го вземе в софийския си офис. Рафи е седнал срещу нея и мачка скиорската си шапка. Вентилаторната печка монотонно жужи.
- Защо иска да се развежда? Каза ли ти? Ти си й адвокатка и приятелка, трябва да ти е казала... на мен не ми казва... – млъква, преглъща, бърше челото си, върху което блестят бисерни капчици, въпреки студа в стаята.
Ели го гледа право в очите и мълчи. Не защото не знае какво да каже, а защото не знае трябва ли.
- Дали иска да се жени за друг? – гласът му простъргва, навел е очите си, гледа встрани. - Запозна ме с оня, инструктора по делтапланеризъм, не е лошо момче... Няколко пъти се срещахме после с него... на бира... как само говори за нея... обичал я, само нея бил обичал истински... само до нея се чувствал жив... Ами и аз като само с нея се чувствам жив, какво да правя? Не искам да се развеждам, искам да се върне...
На Ели й се иска да му каже, че тя точно затова иска да се разведе... защото всъщност иска да се върне, но мълчи... Ружа трябва да му го каже, когато прецени. Рафи отново бърше челото си, слага шапката си на главата, маха я.
- Вчера когато говорихме й казах, че съм съгласен... по взаимно съгласие... Казах й го, защото тя иска... а аз не искам да й преча в живота... пък и ти нали си казала, че по взаимно съгласие било най-добре...
- Казала съм само, че ако решите да се развеждате, по взаимно съгласие е най-добре... а иначе... мисля, че е най-добре да се разберете... да си дадете време... и може би всичко ще се промени към по-добро...
Лицето му изведнъж разцъфтява. Маската на грижите пада и той се превръща в момчето, което Ели вече половин живот познава.
- Нали? И аз това й казвам – да изчакаме... за никъде не бързаме... като иска да поживее сама, нека поживее... може и да е права... през целия си свободен живот все женени сме били... все заедно сме били... но защо иска да се развежда... Вчера, като говорихме каза, че иска да носи името ми и след развода... като си тръгна есента каза, че иска да вземе само халката, която аз й направих... още я носи... а след Коледа... след Бъдни вечер мислех, че ще се върне... Не я разбирам вече... толкова се е променила...
И Рафи впива в Ели тъмните си неразбиращи очи. На нея й се иска да хване неспокойните му пръсти и да изтрие болката му с думи... но не от нея трябва да дойдат тези думи...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com