Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2008 23:31 - Толкова е рано - файл за промяната - LХХХ
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
0



18.01.2005 г.

22:20 часа

„Днес... имам нужда от близък човек; от някой, който да ми даде силата си. Искам да говоря с Никола – знам, че той също има нужда от близък човек; от някой, който да му даде силата си.

Посягам към телефонната слушалка и дърпам ръката си, преди да съм я докоснала. От два-три дни вече не звъня – чакам неговото обаждане, с все повече страх. Вероника все повече отслабва, все повече изчезва, все по-далеч отива... Лявата й ръка е все така парализирана... от вчера кракът й е отекъл... болки, преглъща болката, не се предава...

Днес срещнах с Елиза. Исках да усетя топлината на близък човек; исках да пия от чуждата сила... от нейната сила... А тя ми говори така, като че ли Вероника вече е мъртва.

Всъщност, вече всички са я погребали.”

 

19.01.2005 г.

09:37 часа

Тихо и бяло. Зад белите завеси е снегът. Градът е толкова далеч. Градът... е зад прозореца. Автомобилите фучат по широката улица – тихи, като шейни. И влаковете се движат тихо по замръзналите си коловози. Някаква човешка глъч е останала на една педя от входната врата на блока. Студът е далеч – прогонен от тихото прищракване на радиатора и от аромата на кафето. Вероника дълбоко вдишва дима на цигарата. Най-вкусните цигари пуши днес... днес, когато вкусът си е отишъл... когато храната мирише еднакво и само стърже клетките на устата. Бавно издишва – с най-дълбоката наслада, която някога е изпитвала... Защото днес вече няма значение това, че цигарите са вредни. Днес... вече дори Никола не мисли, че цигарите я убиват. Седнал е на фотьойла до нея, пие кафе и пуши... Синът й, който от години не пие кафе и не пуши... Малкото й момче, с което някога, когато почина баща му, изпушиха заедно цялата му колекция от маркови цигари.

Никола вдишва дима. Почти се задушава. Не кашля, само очите му сълзят... Не е от тютюна, той знае... Знае, че този миг няма да си отиде никога. Знае, че винаги, когато мисли за майка си, ще вижда тази стая такава, каквато е днес... все още не болнична стая; все още просто дом, в който живеят. И ще усеща вкуса на кафе и цигара, ще вкусва горчивия им аромат, попил последните мигове наслада от нечий живот.

12:19 часа

„В кантората съм. Подготвих проект за споразумение по делото на русенските ми клиенти срещу Строителни войски. Ще го подпишем утре и ще сложим точка на спор, продължил почти десет години... И тези клиенти дължа на Вероника – и като клиенти, и като приятели...”

14:48 часа

„Бях при земеделците. Дълго разговаряхме с Георги Пинчев... днес не като адвокат и клиент, не за дела, за искови молби и жалби... говорихме за литература и за живота, който се случва... за днешния ден – толкова грозен, че не бива да бъде описван – в литературата... денят, в който просто трябва да оцелеем, за да стигнем до Утре... Говорихме и за политика... за политиката изобщо; за политиката като изкуство... и за политиката днес, която е нужна като насъщния - всеки ден, за да ни има... Странно звучаха думите му, мъдро... думите, с които обоснова необходимостта от компромиси; необходимостта от търсене на коалиционни партньори... необходимостта, която те принуждава в конкретния момент да затвориш очи пред пропастта на различията и да се опиташ да видиш общото; да го създадеш, ако трябва... дълго говорихме за науката политика и за това, че българските политици не я познават; за това, че трябва да се учат на нея чрез опити и грешки... и за непростимостта на грешките. После, съвсем изведнъж каза, че утре има среща в Парламента с представители на „Новото време” и иска аз също да присъствам.” 



Тагове:   файл,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 950299
Постинги: 543
Коментари: 271
Гласове: 1954
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031