15.12.2004 г.

09:21часа

“Днес започва Панаирът на книгата… Място и време, които все повече започвам да възприемам като рождени за литературата.

Четох в Интернет програмата за представяне на нови книги и за други прояви – “кафенета”; “училища”… Кой знае – може би вече така трябва да се прави… Може би трябва да се търсят нови форми за виждане, за чуване, за… първа глътка въздух за литературата.

А може би всичко е много по-просто… Може би отговорът е стар.

Литературна критика...

Има ли я още…
    Има ли я вече?
    Навремето я ненавиждах... Днес чакам с трепет – да се роди.”

18:23 часа

Зимата и студа остават навън. Дворецът на културата поглъща върволицата от хора като паст на незнайно животно. Топло и влажно е вътре, трудно се диша душният въздух. Просторното фоайе е задръстено от коледни играчки и пъстри подаръци. Забързани, хората започват да се лутат и се изгубват сред сергиите. Ели си пробива път към ескалатора. Понася се нагоре – като възнесение... все по-нагоре, все по-близо до обителта на духа... по-близо до Панаира на книгата... Втори етаж... сергия до сергия с кожени облекла и разни други зимни стоки за бита... Трети етаж, четвърти етаж, пети етаж... сергии, сергии, сергии... Все по-малко хора остават на ескалатора. Вещите са изяли Двореца на културата... последната секция на подвижното стълбище изсипва оределите си пътници... Вървят в сумрака – изгубени души... все по-тъмно и по-задушно става...

... Най-после стигат до последното стълбище – мраморно, бяло. Стар пазач пази духовния храм и събира по левче от всеки, който иска да влезе...