разпилени листи от творчеството на Габриела Цанева :: Толкова е рано - файл за промяната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.12.2007 16:57 - Толкова е рано - файл за промяната - L

Автор: gabrielle Категория: Изкуство

Прочетен: 464 Коментари: 0 Гласове:

29.10 2004 г. 18:00 часа Тъмносиньото небе умира, удавено от жълтото на уличните лампи. Ана и Димитър влизат в стъкления коридор, който води към кантората на Ели. Луминесцентно-млечна светлина се отразява във всичките огледала. Русата коса на Ана свети като слънце, или като житен клас, обрамчила лицето... все същото лице с неправилни черти и нежна кожа, огрявано от най-красивата усмивка – онази, на Биляна... и на Ели. Дискретни сенки подчертават очите й – кафяви и замислени обикновено, а днес излъчващи сияние... Облечена е с рокля, която крие силуета на тялото й, но подчертава височината и гъвкавостта му. Тънките й токчета потракват по лъскавите плочки, които отразяват очертанията на хубавите й крака. Димитър е до нея – висок, красив, закрилящ. Широкият му шлифер се развява, открил сако и тъмен панталон. Сребристата коса, като луна, улавя светлината. 18:17 часа Университетът ги посреща притъмнял и пуст. Учебните занятия са свършили... и само тук-там светят мъждиви крушки с волфрамова спирала. Димитър и Ана бавно стъпват по старите пътеки на своята Alma Mather. Ели върви между тях като дете, на което студентството ще му се случи Утре. Толкова тихо е, че гласовете им отекват като в храм. - Ели, сигурна ли си, че поканата за представлението е за днес, а не за утре? - Да, сигурна съм. – изважда компютърната разпечатка от джоба си; отново чете поканата за представление на СУниверситетски театър Alma Alter, която получи на електронния си адрес. Тръгват по витото стълбище. Колкото по-нагоре отиват, толкова сумракът по-лепкав става. Ана открива старите пейки, онези, същите върху които е сядала в очакване на поредния изпит. Димитър търси старите мозайки, онези, неизтритите, върху които личат толкова стъпки. Стигат до преддверието на Аулата. Пространството е подредено като сцена. Като от сцена, или като от друг свят пред тях се появява блед строен младеж и с театрален жест ги кани да седнат на строените в редица столове... Спектакълът започва...

Нагоре

Тагове: файл,