разпилени листи от творчеството на Габриела Цанева :: Толкова е рано - файл за промяната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.12.2007 22:04 - Толкова е рано - файл за промяната - XLVIII

Автор: gabrielle Категория: Изкуство

Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.12.2007 22:06

22.10.2004 г. 07:18 часа „Довечера отново ще пътувам.Уморих се от пътища... Тъгата на Никола отключи „трябва”... и страхът, който не можа да скрие при последния ни разговор... Вероника не е добре. Вече не иска да излиза, защото вече не е красива... паниката му пълзи по кабела на телефона, вкопчва се в мен... Не съм готова за това пътуване. Не съм готова за онова, което ме очаква, но „трябва”. Тръгвам - довечера, когато свърши приемното време. Умората да живея ме е завладяла; измивам я с кафе и продължавам – да пиша във файла. Вчера отново се опитах да работя по него. Трудно е – да се откъсна от часовете, които са ме всмукали в себе си, да се откъсна от случките, които носят, от мислите, които нося... и да пиша от името на някой друг, с когото трябва да се слея, да обсебя, да обеся... По-лесно е да пиша в бележника, да оставям синя диря по белите страници и да търся връзка със света и хората... Намирам връзка само със собствената си устойчивост... Да пиша и да се надявам - това ли ми остава? Да пиша и да се опитвам с думи да удавя това, което не успявам наяве да направя?” 08:40 часа „Гледам снимката на Ахим, стъпила в морето. В кой свят е тя? А снимката? А очите от снимката, които ме гледат като нейните живи очи? Как искам да мисля, че мъртвите не умират напълно; че все някак можем да общуваме с тях... Опустявам. Не мисля за нищо друго, освен за следващата дума, която ще напиша.” 20:55 часа „Изпуснах последния автобус. Неочакван клиент дойде в кантората малко преди да тръгна, в края на приемното време. Умората на мускулите и костите ме е залепила за дивана. Звукът на хладилника ме стряска. Обикновено тих и незабележим, днес кънти в празната стая...”

Нагоре

Тагове: файл,