разпилени листи от творчеството на Габриела Цанева :: Толкова е рано - файл за промяната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.11.2007 22:15 - Толкова е рано - файл за промяната - XLVII

Автор: gabrielle Категория: Изкуство

Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:

12.10.2004 г. 10:47 часа „Денят е мрачен, душата ми е счупена. Четох почти цяла нощ Карлос Кастанеда. Добър водач и разказвач. Харесва ми това, че в неговите книги няма и следа от „лудостта на пророка”, тъй характерна за други автори (или духовни водачи), опитващи се да боравят с езотеричното, или дори просто с необичайното. Както винаги четенето ме изхвърли в Другата Вселена. В съня си се опитвах да намеря ръцете си – почти успях. Не за първи път в съня си съм се докосвала до почти магични състояния... а може би всеки сън е разходка в онази друга реалност.” 12:58 часа Облаците почти са влезли в сградите – като мръсни гъби, от които капе кално настроение. Принтерът тихо жужи и бълва изписани страници – пълномощно, декларации и договор за делба на земеделски земи. Възрастен мъж седи на клиентския стол и унило гледа през прозореца. Ели подрежда петте екземпляра на договора, защипва ги с телбод, най-отгоре слага пълномощното с декларациите. Слага ги в полиетиленов джоб, заедно с документите за собственост. - Ето, тук са всички документи. Трябва само да отидеш при нотариус и да подпишеш пълномощно на сина си и декларации, че нямаш задължения към държавата. - Нямам, нямам... Значи, не може тук да подпишем договорите... - Не може. Договорът се подписва пред нотариус - там, където са нивите. - Ама аз не мога да отида до там... нали каза, че сина може да отиде. - Затова ще подпишеш пълномощно и ще му дадеш тази папка – всичко съм подредила за нотариуса и всичко съм написала на този лист... ако нещо не е ясно, сина ти ще ми се обади и ще се разберем... - Ама той ходи на работа... - Нали каза, че ще си вземе отпуска за един ден... ще подпишат договора с брат ти, ще се върне. - Ще си вземе отпуска, ама той нищо не разбира. Защо не дойдеш ти? Ели поема дълбоко дъх и отново започва да говори. Все същото, което няколко пъти вече е казала. Говори високо и бавно, за да я чува, без да си мисли, че му крещи. Старецът клати глава, мачка джоба с документите... ръцете му са едри и напукани, лицето му, дълбоко набраздено, е напрегнато. - Добре, разбрах... Ама ела с мен при нотариуса, аз не знам какво да му кажа...

Нагоре

Тагове: файл,