разпилени листи от творчеството на Габриела Цанева :: Толкова е рано - файл за промяната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2007 11:59 - Толкова е рано - файл за промяната - XLIV

Автор: gabrielle Категория: Изкуство

Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:

09.10.2004 г. 16:23 часа През разпилените капки вода хлад навлиза в тялото – боде като иглички. Парата в банята бавно кондензира върху стените. Вероника плътно се сгушва в хавлията и излиза... Уморено присяда на фотьойла, сърцето й бие в гърлото. Минутите минават... Часовникът кънти. Тя става, взема несесера си, огледалото, чантичката с гримове. Дълго се вглежда в лицето си – остаряло е... за няколко седмици. 16:38 часа Часовникът кънти. Вероника лежи върху фотьойла. Не иска нищо – само слънцето да спре да пече през прозореца и лъчите му да огряват лицето й, което вече не е красиво. Иска просто да легне на дивана, да се завие с одеалото и да изчезне в забравата на някой вечен сериал, чийто край няма да може да види. - Майко, готова ли си? Трябва да тръгваме – гласът на Никола долита от другата стая, загрижен, нетърпелив. - След малко... стига с това бързане – гласът й стърже, преглъща внезапно връхлетялото я раздразнение, породено от спомена за вечното бързане на живота „преди” и примирено добавя. – Не е толкова важно да бъдем точни... Става, отива към светлината на прозореца, с умели пръсти нанася грима. Фондьотенът скрива бледостта на болестта, ружът дава свежестта си, моливът за очи углъбява погледа, червилото очертава устните. Нарисувана, отново става каквото е била. Желанието да изживее всеки идващ ден отново изгонва страховете от промените, които настъпват все по-бързо; все по-бързи. 17:00 часа Бялата кола на Никола спира под сянката на старите кестени точно пред входа на кафенето, където всяка събота в пет следобед осем възрастни дами се срещат, за да изпият заедно по чашка кафе и да поговорят за всички онези дребни неща от живота, който все по-бързо тича край тях. Никола пъргаво слиза, отваря вратата на майка си, подава й ръка. Жестът му все още изглежда като кавалерско внимание, а не като необходимост и грижа към болен. Вероника стъпва на тротоара, прави крачка-две, подпряна на ръката му, гази с изящните си обувки изсъхналите листа. - Недей да влизаш вътре, мога и сама... не искам да ги стряскам и да ги карам да си мислят за лоши неща... но ела да ме вземеш след час... уморих се... 19:30 часа „Гледам новините. Днес цял ден гледам филми и чета. Провеждам и нещо като 24 часово гладуване по Пол Брег. Моята клиентка Веска Ненова, която все повече се превръща в приятелка, ми я подари в петък. Луксозна книга, дебела, голям формат, бяла хартия. Скъпа. А всъщност... почти жалко съдържание. Една от онези книги, писани с твърде много хъс и проповядващи нетърпящи възражение истини... Е, не съм съвсем права. Независимо от тона, в книгата има доста полезни неща... а когато затвориш кориците й, в теб остава нещо като надежда, че чрез гладуване можеш да избягаш от смъртта. Слушам новините; прогнозата за времето. Лошо време, дъжд и сняг по планините. Не обичам дъждовните прогнози. Навяват тъга. Но не за това се тревожа сега, а за оранта и сеитбата. Все още не всички ниви са подготвени за все по-бързо идващата зима. Не можах да се свържа с татко. Ще се опитам да говоря с Никола. 22:20 часа Говорих с Никола. Засели са и голямата нива. Семето едва щяло да стигне. Вероника е добре – днес е била на женско парти. Животът тече. Четох. Гледах филм – „Патриотът” с Мел Гибсън. Хубав филм за войната за независимост на САЩ. Наситен с жестокост и хуманизъм.”

Нагоре

Тагове: файл,