Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2007 23:18 - Толкова е рано - файл за промяната - ХХІХ
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 992 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 29.07.2007 01:01


24.07.2004 02:29 часа Нощта навлиза през прозореца, заедно с далечен кучешки лай. Ахим, неповторимата, стъпила с четири лапи в морето, оживява на снимката. А-ха и ще размаха опашка… не, просто ще избяга от мокрото и ще хукне да гони пчели, сред нацъфтелите треви – едно далеч по-безопасно занимание от навлизането в нови територии.
image Компютърът тихо жужи; вентилаторът се опитва да надвие жегата. Още е далеч часът, когато росата ще падне и ще завалят звезди – като сълзи в листата. 14:29 часа Слънцето разсича на две двора на болницата. Едната половина се препича в пещта на лятото, а другата се свива в прохлада, скрита зад гърба на сградата… Сядат на пейка, тримата. Вятър гали лицата им и отнася далеч дима от цигарата на Вероника, играе с къдриците на Ели и кара очите на Никола да се присвиват… Смеят се - на детските спомени на Вероника, на старите случки, които разказва за хора, които вече само тя познава и които живеят само в нейните мисли и чрез нейните думи... Китната градина в бащината й къща зашумява с порива на вятъра, който роши тревата в краката им, въздухът замирисва на плодове и цветя, а насекомите, които кацат по ръцете им хукват там някъде, да пият приказен нектар... Прашните военни улици от нейното детство поемат товара си от ученички и моряци, от смях, китарен звън и тиха песен... 14:49 часа ...Спомени в спомени. Мигове, които се раждат от мигове, които някога са били. Разговорът изяжда настоящето и го превръща в застинало време, което ще бъде… 22:53 часа Нощта властва. Нищо друго не се чува, освен шума на вятъра някъде долу, в короните на тополите край реката. Ели гледа светлините на града – далечен и оранжев, разпилян под склоновете на Витоша; изгубен зад тъмнината на дърветата, спящи под нейния 12-ти етаж… там някъде – долу, в друга земя. После сяда върху табуретка с преплетени крака и един час пише половин страница. Курсорът мига като око – за закачка, или за подигравка. Все едно. Пише. В съседната стая Никола е избягал в забравата на съня. И някъде много, много далеч – кучета лаят…


Тагове:   файл,


Гласувай:
1



1. анонимен - много интересно...
28.07.2007 23:47
развесели ме, днес ми бе адски тъжен деня!
Поздрав!
цитирай
2. gabrielle - радвам се,
29.07.2007 01:03
че деня ти е станал по-весел с Ахим, морето и мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 958931
Постинги: 544
Коментари: 271
Гласове: 1954
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930