Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2007 21:30 - Толкова е рано - файл за промяната - ХХV
Автор: gabrielle Категория: Изкуство   
Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове:
0



20.07.2004 11:57 часа „Слънцето пече. Лято е. Горещници. Като подгонен звяр се лутах из града. Влязох в кантората като в убежище. Тихо и хладно и мое... Относително мое. След три минути ще започне приемното време. Надявам се, че днес никой няма да дойде. Толкова страх се роди в този зной... толкова болка... Усещам, как пода пропада. Теракотните плочки се разпукват и се превръщат в пясък... Плаващи пясъци? Или вървя по вода? Не „болка” е точната дума. „Несигурност”? Несигурност – за днес и за утре. Несигурност – за това, което е било. Ще чакам приемното време да мине. Ще тръгна в летния зной. Подметките ще залепват, ще се вкореняват в асфалта, но по-сигурно няма да става... След час и половина ще се срещнем с Никола пред болницата, ще отидем при Вероника и може би ще разговаряме с лекаря за операцията.” 12:08 часа Никола бавно се изправя и сяда в бялото легло. Сестрата окуражително го гледа право в очите, усмихва се: - Добре ли сте? Да Ви се вие свят? Да Ви е причерняло? Притискайте силно тампона поне пет минути... - Добре съм... Ще има ли други формалности? - За сега не, но за операция обикновено трябват поне две банки кръв, така че ще Ви се наложи да потърсите и друг кръводарител... Пред Центъра има много... срещу заплащане... - Знам, видях ги, когато идвах... Само не знам с кръвната група как ще се справя... - Всъщност, Вашият болен не получава Вашата кръв, нали знаете? На практика кръвната група на дарителя няма значение... освен в много редки случаи... Никола става, светът рязко се навежда към него - с небрежен поклон. Леко разкрачил крака, той изчаква докато избухналите в лицето му конфети бавно лягат на пода. Усмихва се към гласа на сестрата и с вече сигурна крачка тръгва по коридора. 13:28 часа Ели тича по павираното платно на булеварда. Надбягва се с клатушкащия се трамвай. Отминава входа на болницата, връща се. Почти се препъва в прага и в портиера, на когото не знае какво да каже, когато я пита – „А Вие, при кого идвате?” Хора, натъпкани в приемната. Болни хора, стари хора, избелели, изхабени... Някъде сред тях е Никола – по-блед от всички, само очите му като фарове светят. - Закъсня. – казва сухо. Ръцете му изгарят ръцете й. - Не съм – думите се търкалят в гърлото й като камъни в пещ. - Хайде, имаме среща с доктор Йорданов, хирургът... Тичат нагоре по белите стълби. Слънцето грее в очите им. Там, горе, далеч от ежедневния прием е хладно и чисто... почти като във филм за истинска болница. Точни са. Лекарят ги приема в просторния си кабинет. Думите му валят като дъжд от камъни – твърди и тежки са – и те пак се чувстват измамени. - Ще оперираме в понеделник или в петък... трябва да се бърза, всеки ден е решаващ, защото много сте закъснели... - Само преди месец диагнозата беше друга... – гласът на Никола е толкова сух, че се разпада като прах. - Знам, прегледах изследванията... Това, което представят може да бъде само съпътстваща диагноза. Туморът е толкова голям, че може да се напипа с ръка и е там не от месец, а може би от година. Толкова е светло, че Никола затваря очи като ослепял. - Какво можем да направим ние? - Трябва ми направление от личния й лекар и две банки кръв АВ отрицателна... трудно ще намерите... - А някакво заплащане? - Само за материалите... Двамата излизат – като от центрофуга... изпрани и чисти... и смачкани... - Заминавам за Русе, за направлението... - Не. Ще помолим татко или Рафи да го вземат, ще го изпратят по шофьора на някой от автобусите... ако не успеят ще отида аз... Ти трябва да си тук, до нея... 18:00 часа Слънцето пече, все още високо в небето. Плътната сянка на болничната сграда разсича градинката на две. Анемично дръвче расте сред гладкото зелено на райграса. Самотна пейка припича половината си на слънце и крие другата си половина на сянка. Ели е седнала на слънцето и с болезнена наслада лови лъчите му. Никола е седнал в сянката и се опитва да усети хладината на тревата. Вероника се усмихва на закачката на слънцето, което наднича иззад стряхата... Т


Тагове:   файл,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabrielle
Категория: Изкуство
Прочетен: 951678
Постинги: 543
Коментари: 271
Гласове: 1954
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031