Постинг
18.07.2007 21:30 -
Толкова е рано - файл за промяната - ХХV
20.07.2004
11:57 часа
„Слънцето пече. Лято е. Горещници.
Като подгонен звяр се лутах из града. Влязох в кантората като в убежище. Тихо и хладно и мое... Относително мое. След три минути ще започне приемното време. Надявам се, че днес никой няма да дойде.
Толкова страх се роди в този зной... толкова болка...
Усещам, как пода пропада. Теракотните плочки се разпукват и се превръщат в пясък... Плаващи пясъци? Или вървя по вода? Не „болка” е точната дума.
„Несигурност”?
Несигурност – за днес и за утре.
Несигурност – за това, което е било.
Ще чакам приемното време да мине. Ще тръгна в летния зной.
Подметките ще залепват, ще се вкореняват в асфалта, но по-сигурно няма да става...
След час и половина ще се срещнем с Никола пред болницата, ще отидем при Вероника и може би ще разговаряме с лекаря за операцията.”
12:08 часа
Никола бавно се изправя и сяда в бялото легло. Сестрата окуражително го гледа право в очите, усмихва се:
- Добре ли сте? Да Ви се вие свят? Да Ви е причерняло? Притискайте силно тампона поне пет минути...
- Добре съм... Ще има ли други формалности?
- За сега не, но за операция обикновено трябват поне две банки кръв, така че ще Ви се наложи да потърсите и друг кръводарител... Пред Центъра има много... срещу заплащане...
- Знам, видях ги, когато идвах... Само не знам с кръвната група как ще се справя...
- Всъщност, Вашият болен не получава Вашата кръв, нали знаете? На практика кръвната група на дарителя няма значение... освен в много редки случаи...
Никола става, светът рязко се навежда към него - с небрежен поклон. Леко разкрачил крака, той изчаква докато избухналите в лицето му конфети бавно лягат на пода. Усмихва се към гласа на сестрата и с вече сигурна крачка тръгва по коридора.
13:28 часа
Ели тича по павираното платно на булеварда. Надбягва се с клатушкащия се трамвай. Отминава входа на болницата, връща се. Почти се препъва в прага и в портиера, на когото не знае какво да каже, когато я пита – „А Вие, при кого идвате?”
Хора, натъпкани в приемната. Болни хора, стари хора, избелели, изхабени... Някъде сред тях е Никола – по-блед от всички, само очите му като фарове светят.
- Закъсня. – казва сухо.
Ръцете му изгарят ръцете й.
- Не съм – думите се търкалят в гърлото й като камъни в пещ.
- Хайде, имаме среща с доктор Йорданов, хирургът...
Тичат нагоре по белите стълби. Слънцето грее в очите им. Там, горе, далеч от ежедневния прием е хладно и чисто... почти като във филм за истинска болница. Точни са. Лекарят ги приема в просторния си кабинет. Думите му валят като дъжд от камъни – твърди и тежки са – и те пак се чувстват измамени.
- Ще оперираме в понеделник или в петък... трябва да се бърза, всеки ден е решаващ, защото много сте закъснели...
- Само преди месец диагнозата беше друга... – гласът на Никола е толкова сух, че се разпада като прах.
- Знам, прегледах изследванията... Това, което представят може да бъде само съпътстваща диагноза. Туморът е толкова голям, че може да се напипа с ръка и е там не от месец, а може би от година.
Толкова е светло, че Никола затваря очи като ослепял.
- Какво можем да направим ние?
- Трябва ми направление от личния й лекар и две банки кръв АВ отрицателна... трудно ще намерите...
- А някакво заплащане?
- Само за материалите...
Двамата излизат – като от центрофуга... изпрани и чисти... и смачкани...
- Заминавам за Русе, за направлението...
- Не. Ще помолим татко или Рафи да го вземат, ще го изпратят по шофьора на някой от автобусите... ако не успеят ще отида аз... Ти трябва да си тук, до нея...
18:00 часа
Слънцето пече, все още високо в небето. Плътната сянка на болничната сграда разсича градинката на две. Анемично дръвче расте сред гладкото зелено на райграса. Самотна пейка припича половината си на слънце и крие другата си половина на сянка. Ели е седнала на слънцето и с болезнена наслада лови лъчите му. Никола е седнал в сянката и се опитва да усети хладината на тревата. Вероника се усмихва на закачката на слънцето, което наднича иззад стряхата... Т
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Толкова е рано - файл за промяната - ХХХ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Блогрол
1. Това е новият ми блог - нека заедно го направим по-жив!
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com
2. Арт платформа gabriell-e-lit
3. Списание "Картини с думи и багри"
4. "Миналото в мен", документална повест от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-369-9, издател "Литернет"
5. "Шофьори", новела от Габриела Цанева, ISBN 978-954-304-340-8, издател "Литернет"
6. Блог на Надежда Цанева
7. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме"
8. Блог на в-к "Литературно земеделско знаме" в blogspot.com