разпилени листи от творчеството на Габриела Цанева :: Толкова е рано - файл за промяната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.06.2007 00:21 - Толкова е рано - файл за промяната - Х

Автор: gabrielle Категория: Изкуство

Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове:

05.07.2004, понеделник 12:03 часа „И тази история остана недовършена, както толкова други. Скътана някъде там, в прашасалата памет, затрупана с толкова други неща. Днес чакам Фил да се обади – по e-mail или по icq. Телефоните вече са забравени от нас. Дори и мобилните. Само компютърният екран ни е останал. Разделени от дължината на една улица. Улица “Витоша” – с всичките й кафенета, ресторанти, магазини, банки, обменни и туристически бюра, кина и други лъскави витрини и реклами. Стоим си от двата й края и все нямаме време да я прекосим, да се видим, да поговорим… Да изпием по чаша кафе, да споделим някоя случка, спомен или… да получа на живо консултацията, за която го помолих. Защото Филип се промени. Отдавна не е дете, което чака някой да му разкаже истината за лагерите и за дядо му, лагерника, за да може да заеме мястото си в живота и да има позиция. Филип е вече финансист, който печели добре и добре се вписва в живота. Работи много, както навремето много четеше… Вече не пише поезия, но кой знае, може би думите дремят и в него, скътани в някой прашасал ъгъл на мозъка и чакат своя час. Кой знае – вече не го познавам така, както бих искала. И все пак – може би достатъчно добре, за да пиша за него и за промяната.” 14:30 часа „Искам да разкажа за това, което ми се случи сутринта. Отидох до Софийския районен съд. На входа проверяващият полицай извади от чантата ми два френски ключа (единият доста тежичък) и усмихнато ме попита: “Вие нали няма да биете някого с тях?” И аз усмихната му отговорих:”О, не, ще ги нося в кантората си, имам проблем с водопроводната инсталация”. И отминах, сподирена от възторженият поглед на хлапака, защото в повечето случаи тези охранители са в почти тийнейджърска възраст. Направих справка по делата си – по делото на БЗНС имаше решение; нямаше жалба; по делото на Анета Тошкова мотивите към присъдата бяха написани – преснимах ги, след като прочетох цялото дело лист по лист. Обичам да чета дела. Виждат се много неща – и пропуски и недомислия и факти, които после могат да послужат. Изпълних определението на съда и преснимах жалбата й, за да има екземпляр за ответната страна. Делото за клевета още не беше насрочено. Без много да му мисля влязох в кабинета на съдията и почти нахално попитах: “Извинете, нормална практика на съда ли е наказателно дело от частен характер, заведено преди една година, все още да не е насрочено?” Съдията, младо момиче, доста се смути. Започна да рови по папките и да търси делото. Намери го. “Моля Ви, не си мислете, че тук има някякво особено отношение към Вас. Делото просто е било обездвижено и се е забутало между други, по-късно заведени дела!” Усмихвам й се най-лъчезарно и й казвам: “Моля Ви не се притеснявайте, и през ум не ми минава, че има особено отношение към делото. Просто се притеснявам, че наказателната отговорност ще се погаси по давност докато го насрочите!” А тя върти папката в ръцете си, после вдига очи към мен и мърмори: “Ще го насроча колкото може по-бързо, но въпреки това по-рано от есента не може”. “Така и предполагам” – казвам аз, усмихвам се с най-чаровната си усмивка и продължавам – “Приятен ден и лека работа”.

Нагоре

Тагове: файл,