Вятърът ближе тополите.

Пукат короните –

лумнали свещи

горят.

Птици пищят в клоните

Впиват клюнове

в млади листа –

вият гнезда...

и те ваят вещи

и те пият насъщния;

и те пеят за същия

кръговрат на живота.

Гледам от Горе – като Бог.

Не питам къде ми е мястото –

ясно е – някъде Долу.

Там, в кръговрата

на материята и природата.

Само че аз не съм семе;

само че аз не съм песен

Аз съм оня,

който пее

и търси образа си

небесен.

Не бесен.

Обесих ли се?

Или побеснях?

Къде е мястото ми?

Тук, сред тях?

Или където се пишат поеми

поели цялото небесно бреме...

Къде е мястото ми?

Стар глупак съм,

щом се питам – пак.

Изядох цялото си време.

И ненаядена останах.

Смях...

Нали това ме отличава - 

от тях –

тревите, птиците, звездите.